Ренета Инджова, финансов директор на болница „Токуда“: Свалянето на системата от лимити веднага ще покаже кои са излишните болници
Ренета Инджова е родена на 6 юли 1953 г. в Нова Загора. Завършва икономика във ВИИ “Карл Маркс” (сега Университет за национално и световно стопанство) в София. Била е шеф на Агенцията по приватизация при кабинета "Беров". През 1994 г. Инджова е назначена за служебен министър-председател на България от президента Желю Желев. Тя е първата жена, изпълнявала тази длъжност. Основател е на Движение за истински реформи, била е лидер на партия "Демократичен алианс". В момента Инджова е финансов директор на болница „Токуда“, София.
- Г-жо Инджова, в неделя здравният министър д-р Божидар Нанев съобщи, че дефицитът в системата на здравеопазването може да достигне до 350 млн. лева до края на годината. Как ще коментирате тези цифри?
- Някои може да са очаквали по-добри неща в институциите в здравеопазването, но като се знае каква беше практиката през последните години, този дефицит за мен не е изненада. Показателно за това е фактът, че имаше няколко неща, които щяха рано или късно да предизвикат криза. Ситуацията в системата на здравеопазването не е била добра. Бюджетното разпределение на ресурса в сектора доведе до тази плачевна картина. Не можеш да поддържаш в страната 400 болници и да очакваш, че няма да ти се пропилее ресурсът. Както и не може да се раздават лекарства и да се правят позитивни списъци, съответстващи на локални и особени интереси и да се смята, че няма да се предизвика криза в осигуряването на медикаменти. Не може още да се поддържат болници във вид на хосписи за пребиваване на близко стоящи до властта хора, които на практика нямат нужда от болнично лечение и да не достигнеш до криза в болничната система. Като обобщение мога да кажа, че лимитите и практиката на лимитирането произвежда, генерира и умножава този дефицит. Като добавим колко се обезлюди във вътрешността си страната, голям лукс е да бъдат поддържани болници там, където не са нужни. Много от тези болници са празни, но за тях се изразходват големи суми пари. Някои пък са пълни с хора, които би трябвало да са обект на грижа от социалното министерство. Една здравна реформа би трябвало да се направи съвместно от социалното и здравното министерство.
- Как този дефицит ще се отрази на обикновения човек, който отива да се лекува?
- Той и сега влияе с факта, че като се отиде в доболнично лечение, трябва да се чака от пациента и да се види дали лимитът не е изчерпан. Ще влияе още по-лошо и ще влияе в степента, в която вместо да се актуализира бюджетът, както обикновено се прави през октомври, сега ще трябва да се търсят допълнителни източници в условия на криза. Когато неправилно се управлява ресурсът, дори и актуализацията няма да помогне.
- За здравна реформа се говори от много време. Защо всеки нов министър в сектора идва с големи амбиции, а тя все още не е осъществена?
- Това се отнася за всичко у нас. Но специално за здравеопазването може би една от причините е, че защото се смята, че болници не трябва да се затварят поради социални ангажименти. Тези ангажименти аз ги наричам политически. Бих ги нарекла социални, ако един пациент на всяка цена иска да се лекува в избрана от него болница, макар и несъответстваща на неговото заболяване. Ако им се обясни на хората, че е важно да бъдат насочени към далече разположена, но високо технологична болница, те ще го приемат, както е навсякъде по света. Няма защо да се спекулира с транспорта - днес той престава да бъде този ограничител, който е бил доскоро. Още една причина за неосъществената реформа е, че секторът на здравеопазването не прилича нито на пътища, нито на други инфраструктурни сектори, и затова не е атрактивен и за самите управляващи, от него не следват политически дивиденти. Много разчитам, че при сегашния министър желанието ще съвпадне най-много с намеренията и действията.
- Какви реформи трябва да се направят в момента в здравната система според вас?
- Няколко са нещата, за които ние пледираме. Преди всичко премахване на системата на лимитиране, защото тя гълта ресурса на болниците и генерира псевдопотребността. Трябва финансирането да следва пациента, т.е. то да става там, където пациентът потребява услугата. Тази система не позволява на болниците, които реализират качествени услуги, да растат и да се развиват.
Тя праща ресурса там, където няма пациенти. И тогава възниква естественият стимул някой на място да си усвои предоставения му бюджет, който по този начин не достига до тези, които всъщност правят качественото обслужване. Свалянето на системата на лимити веднага ще покаже кои са излишните болници. Втората необходима мярка е затварянето на лечебните заведения, които не разполагат с възможността да осигуряват високо технологични услуги или нямат специалистите за това. Предполагам, че от 400-те болници у нас, такива са половината. Така че второто нещо е закриването на „лошите” болници и трансформирането на някои от тях заедно и с приоритети, идващи от социалното министерство. В този случай ще се вземат предвид демографското застаряване на населението, недоизградената система на хосписи, болници за долекуване, за рефабилитация, за стари хора и т.н.
Третото важно нещо, което вероятно скоро ще стартира, е актуализация и осъвременяване на заплащането на дейностите в здравеопазването. Една сфера, която е занемарена от 2006 г. досега, почти не пипана, освен през октомври миналата година, когато имаше частична актуализация. Сега това е необходимо в контекста на спиране на потока на напускащи здравни работници. В последните няколко месеца са напуснали около 2000 души среден медицински персонал в страната. Което означава, че осъвременяване на цените на услугите е необходимо, за да не изтичат навън хора, работещи в здравната система, а също и за да се повишат сравнителните преимущества на българското здравеопазване, защото то ще бъде предмет на медицински интерес отвън. То е нужно и за да се даде обективният размер на разход, който се включва в една здравна услуга. Това е нещо, за което касата си затваря очите от 2006 г. и го държи в един анахронистичен вид. Има пътеки с по 200 лева финансиране – това са такива, които се отнасят до здравето на деца и до традиционни специалности като уши, нос, гърло, педиатрия, неврология. Специалистите в тези области са на границата на възможността да практикуват професията си. Всичко това говори за един много остарял подход към здравеопазването. В този смисъл на него трябва да се погледне като цялостна дейност. Болници от типа на многоструктурни заведения, които могат да се грижат за пациента от началото до края е нещо, което ще икономизира доста общия разход за пациента.
- Министър Нанев каза, че управляващите органи на касата трябва да се съкратят. Вие как оценявате тази мярка и какви други реформи трябва да се извършат в НЗОК?
- Касата си има статута на публичен разпределител, който действително не върши работа за управление на средствата в здравеопазването. Не знам дали само в по-горните етажи е необходима промяната или именно в статута на НЗОК. Проблемът е, че касата е едновременно публична и всъщност ничия, както и все на управляващите, с обструкции се отнася към болничните заведения, има свои такива. Показателно е, че се направи конкурс и бе избран шеф на НЗОК непосредствено преди изборите. В крайна сметка касата е на всички и там трябва да е гарантиран най-висшият израз на публично управление.
- Неосигурените лица в системата в момента са около 1,2 млн. души. Има идея здравната вноска да се превърне в данък. Смятате ли, че това ще бъде ефективна мярка?
- Внасянето на здравната вноска беше прикривано поради приближеност до властите и от това пострада цялата здравна система. Нужна е законова регламентация, като по-важното е, че ако бъде въведена тази мярка на плащане на здравната вноска, която е задължителна по характера си, държавата трябва да поеме по-големия ангажимент на обслужване и гарантиране на публичното здравеопазване за всеки български гражданин. Затова трябва да се използват и нови финансови лостове.
- Стана ясно, че има и много нерегламентирани доплащания, особено в болничната помощ. Как тези средства трябва да излязат наяве?
- Трябва да се приеме кофинансирането като регламентирана практика. И сегашната практика позволява това да се прави прозрачно и коректно, но недобрата система на управление на ресурса се показва и тук. Не може да се държи безкрайно ниско и недофинансирано ниво на услуги и да не се предполага, че зад него стои един втори оборот.
- Ще успее ли доброволното здравно осигуряване да извади тези пари, които се плащат некоректно?
- Доброволното здравно осигуряване трябва да отиде там, където са допълнителните и луксозните надграждания над системата на публичното здраве. Иначе ако публичното здраве и допълнителното здравно осигуряване осигуряват едни и същи услуги, конкуренцията става почти невъзможна. За включването на частните здравни фондове мога да кажа, че ще имат бъдеще тези, които знаят къде да насочат пациентите.
интервюто взе: Соня Стамболийска
