През Първата световна война на тази дата български военни части навлизат в град Призрен (дн. в Косово). През ноември 1915 година австрийската и българската армия превземат в бърза последователност градовете Митровица, Прищина и Призрен, а българската войскова част, влязла в тогавашния сръбски град Призрен, е Трета дивизия.

 

През 1996 г. от космодрума Байконур е изстреляна междупланетна станция "Марс 96", в която БАН участва с 3 апаратури. Станцията "Марс 96" не успява да постигне целта си.

 

 

2006 г.

Президентът на Република България присъжда орден „Св. св. Кирил и Методий" първа степен на:
1. Проф. д-р Георги Бакалов - „ за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката"
2. Проф. дфн Боряна Христова - „за големите ѝ заслуги към Република България в областта на образованието и науката"

 

 

2005 г.

Правителството на Естония ратифицира Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз с пълно мнозинство.

 

 

2002 г.

Българският президент Георги Първанов и македонският Борис Трайковски се срещат в Банско "на четири очи". Трайковски изразява задоволството си, че България ще стане член на НАТО.

 

 

1988 г.

В. "Стършел" престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември същата година неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.

 

 

1971 г.

В София се провежда Първи конгрес на Съюза на научните работници.
Съюзът на учените в България (СУБ) е творческо обществено-професионално сдружение. Основан е през 1944 г. в София от група учени. До 1990 г. е под името Съюз на научните работници. Негов първи председател е Асен Хаджиолов. Издава бюлетин "Научен живот" (1958-1990 г.), сп. "Наука" (1990 г.) и сп. "Сиенца мондо" (на есперанто). Член на Световните федерация на научните работници (от 1948 г.).

 

 

1970 г.

В периода 16 - 20 ноември в София се провежда Втора национална конференция на българските писатели. На последното й заседание възниква проблемът с т.нар. случай "Солженицин", свързан с реакцията на писателите към предложената за гласуване протестна телеграма до Нобеловия комитет в Стокхолм, присъдил наградата за литература на Ал. Солженицин. Против телеграмата гласува Благой Димитров, а Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев гласуват с "въздържал се".

 

 

1945 г.

Опозиционните лидери Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов отправят писмо до министър-председателя Кимон Георгиев с искане за ново отлагане на изборите.

 

 

1935 г.

България започва да прилага стопанските и финансови санкции, приети от Обществото на народите срещу Италия поради конфликта й с Етиопия (до 14 юли 1936 г.).

 

 

1927 г.

В София е основан Всебългарски съюз "Отец Пайсий" с председател софийския митрополит Стефан за борба против Ньойския договор и за обединение на българите.

 

 

1920 г.

Обнародван е Закон за жандармерията.

 

1919 г.

В с. Кричим, Пловдивско, е основан воден синдикат "Въча" за производство на електроенергия.

 

1898 г.

Умира Гаврил Баев Кръстевич (на 28 ноември по нов стил) - изследовател на българска старина, книжовник, уредник на новобългарски книжовен език, почетен член на БКД (днешен БАН, 1872 г.).

 

 

1894 г.

По предложение на Георги Губиделников е избрана парламентарна анкетна комисия за разследване делата на Стамболовото управление (на 28 ноември по нов стил). Комисията е в състав: д-р Димитър Моллов, д-р Минчо Цачев, Стоян Михайловски, М. Бояджиев, Димитър Попов и Велчо Велчев. В "Доклад на парламентарната анкетна комисия" от 1895 г. те посочват многобройни нарушения на повечето Стамболови министри.

 

 

1885 г.

След намесата на австро-унгарския пълномощен министър в Белград е спряно настъплението на българските войски (на 28 ноември по нов стил). Започват преговори за примирие.

 

 

1868 г.

Патриаршията изпраща на Високата порта официалните си възражения по двата правителствени проекта за разрешаване на българския църковен въпрос (на 28 ноември по нов стил). В отговора се предлага свикването на вселенски събор.

 

 

1860 г.

Валията на Русе нарежда на каймакамина в Шумен да вземе мерки срещу внасянето и разпространението на изданията на Георги Раковски в пределите на Османската империя (на 28 ноември по нов стил).