Във времето на интернет училищните директори в столицата са задължени да работят като преди 100 години. Привикват ги на задължителни сбирки, за да им раздават документи и инструкции, които спокойно могат да бъдат изпратени по мрежата. И то в убийствената юнска горещина, когато ни съветват да си стоим у дома, ако излизането не е наложително. Явно в сферата на образованието все още се изявяват като шефове хора, които не са се докосвали до компютъра, което не говори добре за състоянието на системата.
Крайно време е да стане ясно, че в наши дни училищният директор е мениджър от най-висока класа. От неговия професионализъм зависи твърде много – как ще изглежда училището на бъдещето, какви личности ще обучават децата ни, какви поколения ще заемат след време нашите места в държавата България. Тоест всичко! Той, училищният директор, заслужава най-високо внимание и грижа от страна на цялото общество. Поне като компенсация за нищожното заплащане, което получава за отговорната си работа.