Наблюдавайте поредната безсмислена дискусия по повод предстоящото внасяне на проекта на държавен бюджет за 2026 г., на преден план се открояват две тези, натрапвани на обществеността: първо, че данъчната политика в България е прекрасна (въпреки че в други страни тя е за присмех, за озадаченост и даже за тревога); второ, че провалът на държавния бюджет е причинен от „огромните“ минимални доходи (злодеят е Асен Василев според участниците в братската слепка).
Данните и международните сравнения подсказват съвсем различни истини от официалните, но нека започнем отзад напред по темата.
• България е страна от Третия свят по минимална работна заплата
Да погледнем данните от Евростат, но вече в евро, за да сме готови за поредния финансов „Преход“.
В цяла Европа, не само в Европейския съюз, три страни са с най-ниски минимални месечни работни заплати за второто тримесечие на 2025 г.: воюващата Украйна със 164 евро, Молдова с 285 евро и Албания с 488 евро (Eurostat , 2025).
Ще се учудите ли, че следващата страна в класацията, която също е на дъното, е България? У нас минималната работна заплата е точно 551 евро; с по-високи минимални заплати се гордеят турците – 558, северномакедонците – 584, сърбите – 618 и черногорците – 670 евро. И четирите страни, които имат по-високи минимални работни заплати, не са членове на „клуба на богатите“!
Но и петте страни, включително с България, се отнасят – чрез минималните си работни заплати, в групата страни от „Третия свят“ в Европа. Още по-точно, хората с минимални работни заплати в България, които са над 430 000 наши граждани (а общо над 1/3 от всички работещи декларират месечни доходи, близки до минималното регламентирано възнаграждение в страната), на практика живеят в нещо като Третия свят.
Към „Втория свят“ се причисляват страни като Унгария – 727, Латвия – 740, Румъния – 797, Словакия – 816, Чехия – 841, Естония – 886, Малта – 961, Хърватия – 970, Кипър – 1 000, Португалия – 1 015, Гърция – 1 027 и Литва – 1 038 евро. Изненада, но във „Втория свят“ попадат и гражданите на (уж!) баснословно богатите Съединени Американски Щати – с 1 072 евро. Във „Втория свят“ обичат да казват: „Минималната заплата е като минималната надежда — колкото да не се откажеш напълно от живота“.
„Първият свят“ се обитава от гражданите на Полша – 1 100 (два пъти повече от българския аналог), Словения - 1 278, Испания - 1 381, Франция - 1 802, Белгия - 2 112, Германия - 2 161, Нидерландия - 2 246, Италия - 2 282 и Люксембург - 2 784 евро (над 5 пъти по-висока минимална заплата от българската). В тези страни казват друго: „Минималната заплата е като минималната справедливост – съществува, но много не се усеща.“
Затова е редно българските партийни (водят се „народни“) избраници и членовете на българското правителство, управлявали в периода 1990-2025 г. – и които „добруват“ с огромни доходи (освен „другите“ приходи) – гласувани от самите тях, да се изправят пред тези 430 000 български граждани от „Третия свят“ и да им благодарят публично: „Мизерната минималната заплата е начинът на българската държава да каже: „Благодаря, че още не сте емигрирали““.
2. „Да направим минималната работна заплата отново велика!“
Българската пропаганда, възпитана в духа на Гьобелс, оправдава пълните си чекмеджета (от нашите данъци, дарявани на „когото трябва“ от „който може“), със стряскащи публикации: „България в топ 3 по ръст на минималната работна заплата в ЕС“. Дали не изпреварихме и Люксембург с новата „велика минимална заплата“?!
Да погледнем истината в очите. Дори с предвиденото увеличение на минималната заплата в България от 1 януари 2026 г. до 1213 лв. (620 евро), страната ни ще остане на последно място в позорната класация на Европейския съюз. Догодина българите с тази заплата ще получават толкова, колкото през тази година сърбите, но по-малко, отколкото черногорците.
Но не може ли нещо друго да се направи, за да се пооправи резилът?
Впрочем, нека пресметнем реалностите. През тази година (2025) инфлацията (до момента) сурвака бедните и средната класа с 5,3%. Ръстът на БВП е 3,4%. За да се компенсира инфлацията, както и за да се „облажат“ най-бедните трудещи се от растежа, то сумарно минималната работна заплата трябва да скочи наистина с поне 8,7%. Това прави точно 599 евро.
Но пъстроцветното правителство на Желязков отпуска „един хляб повече дневно“ на най-бедните трудещи се (не на готованците – има и такива) – не 599, а 620 евро.
Ще направя едно необходимо отклонение. За част от българските граждани, които получават минимална заплата, тя е справедливо да е минимална: нито са завършили задължителната степен на образование, нито извършват сложен труд. За друга част, които живуркат на минимална работна заплата, но получават и „ежемесечен плюс“, виновен е нечестният, арогантен и варварски български бизнес. За трета част, които са настояли да се осигуряват на минимална работна заплата, за да получават „чисто“ повече, това е също техен проблем, но после да не искат високи пенсии.
Обаче има и нещо друго, средната работна заплата през второто тримесечие на тази година е вече 2 572 лв. Ако минималната е 50% от средната работна заплата, то от 01.01.2026 г. минималната работна заплата ТРЯБВА да е поне 643 евро (1 286 лв.), а не 620 евро, колкото предлага правителството, за да се намали огромното подоходно неравенство. Тази „минималност“ на повишението слага справедливо и това правителство в групата на пропадналите неолиберали и крайнодесни фундаменталисти.
Междувременно някои синдикати и сиромахомили от БСП-ОЛ предлагат минималната работна заплата да не се облага с данъци. Sancta Simplicitas!
Основните пет аргументи в подкрепа на това тя ДА се облага с данъци, а не да бъде освободена, са следните:
1. Според финансисти - за фискална устойчивост. Освобождаването от данъци би намалило приходите в държавния бюджет, което може да затрудни финансирането на социални услуги, здравеопазване и образование. Този аргумент е важен, но не е съществен.
2. Равнопоставеност на ангажиментите на гражданите към държавата чрез универсален (от всички) принос. Данъчното облагане на всички доходи, включително минималните, поддържа принципа на справедливо и универсално данъчно третиране. Ако минималната заплата бъде необлагаема, това би създало неравенство спрямо хора с малко по-високи доходи, които ще плащат данък. Нещо повече, минималната заплата на един гражданин не означава минимални семейни доходи и „живот на улицата“. Затова много по-справедливо е годишното семейно подоходно облагане, отколкото годишното индивидуално. А за наистина бедните има по-солидни социални стълбове за защита. Данъците не са само задължения за общото благо, но и морален ангажимент на всеки здрав и прав!
3. Предотвратяване нарастването на сивата икономика. Ако минималната заплата не се облага, работодателите могат да декларират само минималната част от реалната заплата, а останалото да се изплаща „на ръка“, което ще увеличава сивия сектор, който в България е безбожен и под прикритие от местните власти.
4. Насърчение за повишаване на квалификацията. Облагането на минималната работна заплата поддържа мотивацията за трудова мобилност и професионално развитие, тъй като освобождаването от данъци би направило нискоквалифицирания труд по-привлекателен и би задържало хората в нископлатени позиции.
5. Съответствие с европейските практики. В повечето страни от ЕС минималната заплата се облага с данъци, като част от общата данъчна практика. България би нарушила тази практика, ако въведе необлагаем минимум само за минималната заплата.
Правилното политическо решение наистина е от 01.01.2026 г. минималната работна заплата да е поне 643 евро и да подлежи на данъчно облагане.
3. Неравенство любезно, как хубаво си ти!
Челната тройка по европейското първенство по неравенство изглежда така: златен медал за Турция (с коефициент на Джини – 44,8), сребро за България (38,4) и бронз за Литва (35,3) (Eurostat, 2025).
България е № 1 по неравенство в целия велик, непобедим и богат Европейски съюз, където средното ниво е 29,4! България е срамът на ЕС и радостта на световната, европейската и българската олигархия, родена от безчестната приватизация на националното богатство, от бандите на мутрите, от международните архиспекуланти, от гениите на българската политикономическа мисъл – пропагандаторите от сектата на неолибералите.
Така че средните и мизерстващите българи не са бедни понеже не се трудят достатъчно, а понеже помпата на богатството непрекъснато помпа отдолу нагоре, включително чрез „плоските данъци“.
Правителството Желязков е инерционна проекция на правителствата на Борисов, а последните – на правителството на Станишев (бивш лидер на БСП, прочул се с ултрадесния „плосък данък“), за тях стихотворението „Неравенство любезно, как хубаво си ти“, е по-гальовно за ухото от „Одата на радостта“.
Горното не означава че богатите трябва да станат „мишена“ за финансово омаломощаване, а че несправедливата данъчна система трябва да стане ПО-СПРАВЕДЛИВА. Никой не говори за облагане на минималните и средните работни заплати, 1 077 лв. и 2 752 лв. не са признаци на богатства, но ако някой получава 13 760 лв. (5 пъти средната) или 27 520 лв. (10 пъти средната), е редно поне с един процентен пункт да плаща по-високи данъци – това е добрата европейска практика. Да не коментираме работните заплати от типа над 200 000 лв. месечно, които са наистина огромни, но има и милиони месечно!
Първата фискална задача на „народната власт“ е да премахне несправедливото плоскомислие за данъчното облагане!
Втората задача е да се посегне данъчно на огромните натрупани богатства. Правителството не се е извинило за това, че е не предприело действия срещу онези, които смята за „имащи най-широки рамене“, увеличавайки данъците върху втори и следващ дом (някои имат по 20 и повече, живеят като рентиери), луксозните предмети за дълготрайна употреба (има „колекционери“ на множество свръхлуксозни автомобили, яхти, самолети и т.н.) и капиталовите печалби, а се очакват още повече трудности в бюджета за следващата година.
Яка сурвачка трябва за „сивия сектор“, за източващите Здравната каса, за „строителите на съвременна България“, които изнасят с чували парите от обществените поръчки и т.н., но явно и това правителство, прокуратура и съдии, са „в схемите“.
Същевременно предлагам на сиромахомилите от БСП-ОЛ да помислят не за премахване на данъчното облагане на минималната работна заплата, а за 5 годишна „данъчна ваканция“ на завършилите висше образование с месечен доход до 2 средни заплати – това би отказало доста младежи да не бягат към границата, осолено ако се актуализират работните заплати в държавния сектор!
4. Могат ли българските политици да станат пестеливи държавници?
Ловя бас, че за 500 долара мога да внеса от чужбина политици, които да заместят някои (напълно мълчаливи или обилно крякащи в НС) нашенски „политици“.
Но от „народна“ гледна точка, политиците отдавна са му „отпуснали края“ и не мислят за икономии, освен от „закуските си“. Примери- безчет! Самолет с над 100 места носи 2-3-ма по важна задача за чужбина? При 9 000 000 население НС е било 240 души; при 6 437 360 население, ако се приеме пропорционален принцип, броят на депутатите в би трябвало да бъде приблизително 172, нека са 180. Депутатите получават заплата 7 935 лв., но с добавки и бонуси доходът им отича към 12 000 лв. – това справедливо ли е?!
Президентът, Председателят на НС, Министър-председателят на България са сред най-високоплатените в Европа при най-ниско икономическо развитие, ако се съпоставят техните доходи (заплати, добавки, бонуси, безплатно потребление и т.н.) със средната заплата в страната, това ги прави „най-богатия президент“, „най-богатия председател на парламент“, „най-богатия министър-председател“ по този критерий. Нещастните президенти на Литва, Черна гора, Хърватия и Молдова получават под две средни заплати за страните си, което ги поставя сред най-нископлатените държавни глави в Европа; в Словения годишната заплата на президента е едва с 3% над средната заплата в страната.
В страни като Германия, Швеция, Австрия и т.н., много политици използват влакове и метро, особено за пътувания между градове или до парламента. В Нидерландия крал Вилем-Александър и членове на кралското семейство често се придвижват с велосипед - особено в Хага и Амстердам; министри и депутати също използват велосипеди, което е част от културата на страната. В Дания, в Копенхаген, където велосипедният транспорт е доминиращ, много министри и депутати използват велосипеди ежедневно, това е не само културна норма, но и политическо послание за устойчивост. Борис Джонсън, като кмет на Лондон, беше известен с това, че се придвижва с велосипед, а дори като премиер, той понякога използваше велосипед за кратки разстояния. Във Финландия някои министри и депутати използват обществен транспорт или велосипед, особено в Хелзинки, където инфраструктурата го позволява. Това е част от политическата култура на достъпност, прозрачност и икономичност. Защо в други страни да го могат, а в България – не?!
И т.н.
• Заключение
Предстои умопомрачителното обсъждане на бюджета за 2026 г., придружено с вайкания, охкания и страдания на тези към 600 души, от които зависи неговото приемане. Очакват ни хиляди часове приказки на „експерти“ – знайни и незнайни, които да обясняват какво според тях трябва да се направи.
А добрите европейските практики отдавна подсказват КАКВО НЕ Е НАПРАВЕНО И КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ.
Шев и кройка, нищо повече!
Библиография
Eurostat . (2025, 09 07). Minimum wages. Retrieved from Eurostat : https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00155/default/table?lang=en
Eurostat. (07 09 2025 r.). Gini coefficient of equivalised disposable income. Извлечено от Eurostat: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en
Автор: Боян Дуранкев
