Бързането с въвеждането на еврото в България съвсем не е случайно
Очевидно е, че Европейският съюз, в сътрудничество с партньори като Великобритания, се подготвя за повишаване на сигурността в Черноморския регион на фона на напрежение с Русия или с други думи, за война срещу Русия. Това стана ясно от наскоро представената от ЕС нова стратегия за региона с акцент върху отбраната, инфраструктурата и морската сигурност в отговор на предизвикателства като руската интервенция в Украйна и нарастващото геополитическо напрежение. ЕС сътрудничи с държави като Украйна, Молдова, Грузия, Турция, Армения и Азербайджан, за да засили връзките в региона. Това включва работа с Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), в която България и Румъния играят ключова роля.
Ясно е, че България и Румъния, като единствените страни от ЕС с излаз на Черно море, ще имат водеща роля в новата черноморска стратегия на ЕС. Европейската комисия планира инвестиции в модернизацията на пристанища, железопътни линии и летища в двете държави, за да подпомогнат логистичната готовност при потенциални военни заплахи. Например инициативи като Паневропейски коридор VIII и плановете за Дунав мост 3 между Русе и Гюргево целят да улеснят движението на стоки и сили в рамките на НАТО и ЕС. Създаването на „Черноморски хъб за морска сигурност“ е насочено към подобряване на мониторинга и ранното предупреждение, особено във връзка с руската военна активност в региона.
Тук трябва да се запитаме: с представянето на тази военна стратегия увеличава ли ЕС военните си амбиции за сметка на икономическата си роля? Доколко европейските граждани подкрепят тази стратегия, или тя отразява амбициите на ръководството на ЕС, което не е пряко избрано от гражданите?
В синхрон със стратегията на ЕС, генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчерта необходимостта от защита на критичната инфраструктура в Черно и Балтийско море, които Алиансът разглежда като зони на отговорност. „Подводната инфраструктура в тези региони е под постоянна заплаха“, заяви той. Той също така отбеляза, че ако се осъществи нападение срещу страни от Алианса, отговорът ще бъде „опустошителен“. Коментарът дойде на фона на дискусии за нарастващото напрежение около танкерите, превозващи руски петрол, които са санкционирани от ЕС и НАТО.
България и Румъния обикновено се свързват с геополитическото си положение като страни от Източна Европа и членки на НАТО, разположени в близост до Русия и други потенциално нестабилни региони. Двете страни са ключови за НАТО поради близостта си до Черно море, което ги поставя в стратегическа позиция спрямо Русия, особено след анексирането на Крим през 2014 г. и последвалата война в Украйна. Румъния, например, е домакин на военновъздушната база „Михаил Когълничану“ близо до Констанца, която се модернизира с инвестиции от САЩ и се разглежда като важен логистичен център за НАТО.
От друга страна, България е ключова за НАТО поради стратегическото си положение на Черно море, граничещо с Турция, Румъния, Русия и Украйна. Това я прави важен елемент от военния коридор „Юг-Север“, улесняващ придвижването на сили и техника. Освен това България е домакин на военни бази като Ново Село, използвани за учения на НАТО, и подкрепя логистични операции, особено след анексирането на Крим (2014) и войната в Украйна. Фериботната връзка Русе-Гюргево и плановете за Дунав мост 3 са част от военния коридор „Юг-Север“ на НАТО, което подчертава тяхната роля за бързото придвижване на военни сили и техника между Гърция, България и Румъния.
България исторически е избягвала пряко участие в големи военни конфликти след Втората световна война и често се възприема като относително мирна държава. Тя е участвала в мироопазващи мисии (например в Ирак и Афганистан), но не е била сцена на директни военни действия. Това се дължи на нейната геополитическа позиция и балансирана външна политика, но членството в НАТО и ЕС предполага ангажираност в колективната сигурност. Това включва участие в учения, приемане на съюзнически сили и модернизация на отбраната. Както отбелязват представители на ЕС, войските ще бъдат разположени там, където и когато е необходимо. България, като гранична държава на Черно море, е стратегически важна за наблюдение и логистика и, иска или не, ще бъде въвлечена в авантюрата на ЕС, НАТО и Великобритания за мащабна война срещу Русия.
Стратегията на НАТО включва предимно разполагането на многонационални бойни групи в България и други страни от Източна Европа. Тя е част от политиката на „усъвършенствано предно присъствие“ (Enhanced Forward Presence) на НАТО, целяща възпиране на потенциални заплахи, особено от Русия.
НАТО е основан през 1949 г. с водеща роля на САЩ, които по това време бяха водеща военна и икономическа сила. Като най-голям контрибутор към Алианса (финансово, технологично и военно), САЩ естествено оказват значително влияние върху стандартите. САЩ разполагат с най-голямата и най-модерна военна индустрия в НАТО. Те осигуряват около 70% от бюджета на НАТО за отбрана (според данни до 2024 г.), което им дава значително влияние върху стратегическите и техническите решения. Това включва определяне на стандарти, които често отразяват американски технологии и доктрини. Очевидно е, че САЩ използват НАТО като инструмент за поддържане на глобалното си влияние, особено в Европа.
Страни като Франция, Германия и Великобритания също допринасят за стандартите на НАТО, особено в области като киберсигурност, военноморски технологии и мироопазващи операции. Например европейските страни имат водеща роля в разработването на стандарти за безпилотни системи и екологични инициативи в отбраната.
Относно военните разходи на България, данните показват, че през последните години те нарастват, макар и с умерени темпове. През 2019 г. България отделя 1,2% от БВП за отбрана, което е равно на средното за ЕС, но под прага от 2% на НАТО. През 2023 г. този дял достига 1,5% от БВП, което я поставя след държави като Латвия (3,1%), Естония (2,7%) и Полша (2,1%). През 2024 г. военните разходи на България достигат около 1,9% от нейния БВП, или приблизително 2 млрд. евро. Общите отбранителни разходи на страните от ЕС през 2024 г. са около 240–260 млрд. евро, или около 1,6–1,7% от общия БВП на ЕС.
„България готви ударно увеличение на бюджета за отбрана, като от 2% от БВП тази година трябва да стигне до 3,5% от БВП през 2032 г.“, каза военният министър Атанас Запрянов на форум в София. Очакванията са до 2027 г. разходите да нараснат значително. Увеличението е част от обща тенденция в ЕС, подтикната от руската интервенция в Украйна и натиска за повишаване на отбранителните способности.
Войната на колективния Запад срещу Русия не е война на България и никога не е била. България и Русия имат своите исторически корени, като двете страни винаги са били в добри отношения, но в последните години усилено се работи тези отношения да бъдат компрометирани. Пропагандата за насаждане на отрицателно отношение на българското общество към Русия е масова, налагана както от политици, така и от масовите медии.
Като член на НАТО, България трябваше да унищожи всичките си руски военни мощности и да модернизира не само армията си, но и да закупи военна техника, съответстваща на стандартите на НАТО. България подписа договори за доставката на изтребители F-16 през 2019 г., но процесът на закупуване е бавен и проблемен, като първите самолети се очакват да бъдат напълно оперативни едва през 2028–2030 г. Това забавяне отслабва отбранителните способности на България в краткосрочен план.
Като член на НАТО от 2004 г. и на ЕС от 2007 г., България е част от колективните мерки за сигурност, които засягат региона след руската интервенция през 2022 г. Например разполагането на многонационална бойна група на НАТО в България е отговор на войната в Украйна. България е приела над 170 000 украински бежанци до 2023 г. и е предоставила хуманитарна помощ, включително медицински материали. Българският парламент одобри изпращането на боеприпаси и леко въоръжение за Украйна през 2022 и 2023 г., макар често това да става индиректно през трети страни поради вътрешнополитически чувствителности.
Членството на България в ЕС и НАТО нанесе сериозни щети на страната. ЕС целенасочено спря няколко съвместни енергийни инфраструктурни проекти с Русия, с което България загуби позицията си на водеща страна в енергийните доставки на Балканите. Прекъсването на доставките на руски газ през 2022 г., част от политиката на ЕС за намаляване на енергийната зависимост от Русия, засегна сериозно България, повишавайки цените на енергията и налагайки търсене на алтернативни източници, като газ от Азербайджан и втечнен природен газ (LNG). Отмяната на проекти като „Южен поток“ беше решение, взето в контекста на санкциите срещу Русия след анексирането на Крим. Тези решения бяха геополитически мотивирани, но също така отразяват зависимостта на България от политиките на ЕС.
Геополитическите събития, като войната в Украйна, налагат ускоряване на интеграционните процеси в ЕС и НАТО. Някои аналитици твърдят, че това е част от колективната отбрана, а не от план за „мащабна война“. Факт е, че България и Румъния са ключови страни в геополитическата игра поради местоположението си. Не случайно събитията в тези две държави са интензивни и под пълния контрол на ЕС и НАТО.
В Румъния изборите за президент през декември 2024 г. бяха касирани от Конституционния съд поради твърдения за нередности, включително предполагаема руска намеса. Победителят от първия тур, Калин Джорджеску, известен с проруски и анти-НАТО позиции, беше възприет като заплаха за евроатлантическата ориентация на Румъния. Джорджеску открито се противопостави на изграждането на военни бази в Румъния. След отстраняването му бяха насрочени нови президентски избори, които засилиха геополитическата ориентация на Румъния към НАТО и ЕС.
В България набързо беше наложено влизането в еврозоната и въвеждането на еврото като разплащателна единица от 1 януари 2026 г., без да бъде дадена възможност на българското общество да изрази конституционното си право на глас чрез референдум, поискан от партия „Възраждане“ и президента на България Румен Радев. Въвеждането на еврото е част от икономическата интеграция на България в ЕС и е свързано с изпълнението на критериите от Маастрихт (за инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и др.). През 2024 г. България получи положителна оценка за напредъка си, но някои критерии, като инфлацията, все още не са напълно изпълнени. Средногодишната инфлация в страната остава над референтната стойност, определена от трите страни в ЕС с най-ниска инфлация.
През 2024 г. инфлацията в страната беше около 5,4% според Евростат, а през 2025 г. се очаква да остане над референтната стойност поради глобални фактори (енергийни цени, инфлация в ЕС) и регионална нестабилност. Въвеждането на еврото в момент на висока инфлация може да доведе до допълнително повишаване на цените, което би засегнало домакинствата, особено тези с ниски доходи.
Въпреки стабилния държавен дълг (около 25% от БВП, което е под прага от 60%) и бюджетен дефицит под 3%, икономиката на България е уязвима към външни шокове. Например прекъсването на руския газ през 2022 г. и преходът към алтернативни доставчици (напр. Азербайджан и LNG) увеличиха енергийните разходи за България. Това повиши цените на стоки и услуги, което прави икономиката уязвима. Загубата на национална монетарна политика след приемането на еврото би ограничила способността на България да реагира на подобни шокове чрез валутни или лихвени корекции. Въвеждането на еврото изисква стабилна икономическа среда, а текущите глобални и регионални предизвикателства създават несигурност.
Липсата на обществена подкрепа е още един проблем. Въвеждането на еврото може да почака, както се случва в Дания, Полша, Унгария, Чехия, Румъния и Швеция. С въвеждането на еврото Европейската централна банка (ЕЦБ), а не БНБ, ще бъде отговорна за паричната политика на страната ни, като част от еврозоната, за поддържането на ценовата стабилност и надзора върху платежните системи. България ще има много малка тежест при вземането на решения за разходването на средствата на ЕС.
Според множество проучвания през 2025 г. по-голямата част от българите не подкрепят въвеждането на еврото, като значителна част от населението се страхува от повишаване на цените и загуба на национален суверенитет. Протестите, организирани от партии като „Възраждане“, и призивите за референдум от президента Румен Радев отразяват тези настроения. Липсата на референдум по въпроса допълнително подхранва усещането за наложен процес, което задълбочава общественото недоверие към въвеждането на еврото. Отхвърлянето на конституционното право и демократичните процеси в България води до негативни настроения срещу целия ЕС. Хората трябва да решат дали искат да сменят валутата си, или да я запазят. Референдумите са най-демократичната форма на управление.
Близостта на България до зоната на конфликта в Украйна и напрежението в Черноморския регион създават несигурност, която може да усложни икономическите прогнози и да повлияе на финансовите пазари и инвеститорите в региона.
Въвеждането на еврото и позиционирането на военен контингент в България е икономически и политически процес, ръководен от националните власти и Европейската централна банка. Българските политици носят цялата отговорност за решенията си. Обществените страхове и опасенията за загуба на икономически суверенитет са напълно резонни. Липсата на открит диалог поражда не само страхове, но и множество предположения, че България не само губи суверенитета си, но заедно с Румъния ще стане буферна зона в една бъдеща война с Русия. България ще се превърне в плацдарм за военна техника и международни войски и първа ще поеме ударите при евентуален военен сблъсък.
Сигурно е, че някои политици и обществени фигури, които сега много говорят, ще се качат в първия възможен самолет, за да спасят кожите си непокътнати. Всички останали ще станат пушечно месо на една шепа самозабравили се самозванци, които смятат, че светът е техен и трябва да им се подчинява.
Войната на ЕС и НАТО срещу Русия не е войната на България. Но някой много иска да ни въвлече в нея. Лидерите на българските политически партии, наричащи себе си „демократични“, единодушно подкрепят идеята за поддържане на бойните действия в Украйна и въвеждането на еврото, без да се съобразяват с мнението на българските граждани. Демократичните ценности на брюкселските протежета, обитаващи коридорите на Българския парламент, нямат нищо общо с националната ни идентичност, ценности, култура и история.
България е най-старата държава в Европа и е в основата на славянската писменост и култура. Оттук е произлязъл създателят на компютъра Джон Атанасов, без когото светът не би бил същият. Тук учените са създали киселото мляко и невероятната маслодайна роза, които разнасят славата на България по света.
България е изправена пред критичен момент. Геополитическите събития, икономическата интеграция и нарастващите военни ангажименти изискват яснота и обществена подкрепа. Референдумът би бил демократичен начин за изразяване на волята на гражданите по въпроса за еврото и ролята на страната в НАТО и ЕС. Българският народ трябва да се събуди от дълбоката си летаргия, да осъзнае своята историческа и културна значимост и да повярва отново в себе си!
Настъпило е време разделно!
Автор: Диана Димитрова
