Темата за изучаването на предмет „Религия“ в българското училище предизвика силна обществена дискусия. Как това е решено в Обединеното кралство и изобщо как е организирана там образователната система. Пред ФАКТИ говори Стасие Кинг - експерт по учене и психолог с две магистратури.
- Г-жо Кинг, вие живеете във Великобритания и добре познавате образователната система там. Как гледат на училището на Острова. Какво се иска от образованието там…
- В началото искам да уточня – във Великобритания не съм учител, а експерт по учене и психолог, както и родител, чиито две деца са минали през системата. За да ви дам контекста, в който функционира училището тук, ще ми отнеме седмица, както и около поне 100 страници, ако започна да пиша. Първо ще започна с малко статистика.
В Обединеното кралство живеят около 69 милиона души. От тях 14 милиона и половина са деца под 18 годишна възраст. Образованието е задължително и безплатно до 16 годишна възраст. От децата, които подлежат на задължително образование, близо 8 милиона са посещавали училище през 2024г. В целите на държавното образование е всяко дете да получи съвременно и качествено, достъпно образование, независимо от социалния си произход и класова принадлежност. Училището – не само на Острова, е институция, в която обществото подготвя бъдещето си и предава ценностите от предходните поколения на следващите. Училището като институция е проекция на обществените системи, ценностни/културни нагласи на лидерите в една общност, провинция, област, държава. Хората, гражданите, гледат на училището всеки по свой си начин, обикновено и по навик, всеки пренася опита си от собствените си преживявания в тази институция към децата си. И тъй като британците много ценят традициите си, има някои основни принципи, на които се гради цялата система, които не се променят лесно. Въпреки това, през последните 30 години всички училища са задължени да покриват определени стандарти за качество, като имат специален орган, който ги класифицира и оценява веднъж годишно. Органът, който прави тези оценки се нарича OFSTED, (Office for Standards in Education, Children’s Services and Skills.) Това е независима служба за стандартите в образованието, услугите за деца и уменията. Те инспектират уменията на учителите, стандартите на организация на училищата, работата на администрацията и на директорите. Също така инспектират и регулират и допълнителните услуги, описвани като грижа за деца и млади хора. В момента за тях работят около 2000 инспектора, чиито обществени профили и биографии са публично достояние и в списъка на Негово Величество Краля на Обединеното Кралство, Чарлз Трети. В страницата си OFSTED казва, че базисните им ценности са „… ние поставяме децата и учащите се на първо място и нашите доклади са независими, основани на доказателства, отговорни и прозрачни“.
Тази, бих казала, свръх регулация на образователните услуги в Обединеното кралство носи много положителни аспекти сред многомилионното население, но, разбира се, както в много случаи, няма идеална система, от която всички да са доволни през цялото време. Нека не забравяме все пак и изкуството, което доста точно представя реалността в образованието в Обединеното кралство през 50-те години на ХХ-ти век – от албума „Стената“ на Пинк Флойд и песента “Oще една тухла в стената“.
Според една статия от 2020-а в Medium, авторът казва, че „… през 2020-а училището все още си остава същото, без признаци на промяна, защото целта на училището не е наистина да се учи. Целта е да получаваш отлични оценки и да изглеждаш успешен пред околните. Не е толкова важно дали наистина учиш, или не, колкото безупречните оценки.“
Но ще се опитам да обобщя: Великобритания има 900-годишна традиция в образованието и училищата, а световно известните ѝ университети доказват това. Многообразието от училища – държавни или частни, е организирано и структурирано до голяма степен от държавата, а законността, редът и демократичните ценности са в основата на всичко, което се залага като визия, цели, стратегии и практики. Разбира се, децата от висшата или високата средна класа, имат по-голям избор от частни училища, в които се обръща повече внимание на индивидуалните им потребности. Децата, посещаващи държавни училища, биват разпределяни по местоживеене, (т.е. родителите им нямат голям избор за това в кое училище ще учи детето им). Това са някои от характеристиките на системата в Обединеното кралство.
Но е характерно:
1. Всяко училище има задължителни училищни униформи и се откроява със свой училищен девиз, написан върху собствен герб. Така всяко училище има индивидуалност.
2. Системата има три вида училища: за момчета, за момичета и смесени. Много училища са специализирани в обучението на момчета или момичета. В някои от спортните дейности, все още, традиционно, се предлагат различни предмети. Например, момичетата се занимават с нетбол, хокей и плуване, а за момчетата традиционно се предлагат крикет, ръгби и футбол. Училищата за момчета и момичета обикновено се намират в независимата (частна) система, но има и изключения. Интересното е, че частните училища се наричат Public, (публични/обществени), което е малко объркващо.
3. Учебният ден започва между 8.30 и 9.00 и приключва между 15.15 - 15.30. Извън това време децата се занимават с организирани от училището или от други организации извънкласни дейности. За работещите семейства това означава също, че трябва да намерят подходящи грижи за децата след училище, както и да заплатят за тях.
4. Голямо разнообразие на извънкласните дейности. Всяко училище, независимо дали е държавно или независимо, предлага богат избор от извънкласни дейности от 15,30 до 18.30 ч. Шах, фламенко, курс по испански език, футбол, медитация/майндфулнес, кино/правене на филми, танци, източни бойни изкуства, йога за деца, т.н.
5. Всичките канцеларски материали, учебници и книги, с които децата трябва да работят през годината, се осигуряват от училището. Раздават се на децата за деня, а после се прибират на съхранение. След приключването на учебния ден, децата не носят вкъщи учебници или тетрадки. Домашните им не включват четене от учебника, а са по-скоро насочени към задачи и материали, до които децата имат достъп в интернет или интранет системата на училището, или в Google Class Room.
6. Учениците в Обединеното кралство не повтарят учебна година. Дори и оценките им да са ниски, а успехът им да е критичен, това се възприема като грешка на училището, и то поема начини да справяне с успеха на ученика, но той/тя продължават напред с връстниците си. В държавната система всеки клас от около 25-35 деца е организиран на няколко нива според успеха на ученика и неговите/нейните постижения. Изискванията към уменията на децата от тези нива са различни и са според доказаните от тях до момента компетенции. Различно е в селективните училища, където приемът ще бъде отказан, ако детето ви не притежава исканото входно ниво.
7. Децата започват официално училището на 4-5 годишна възраст. Първата година на училището се нарича Reception (приемна) и детето се присъединява в годината, в която навършва 5 години между 1 септември и 31 август. Това означава, че децата могат да започнат училище още на 4-годишна възраст. (ако са родени през лятото на следващата календарна година, примерно)
8. Учениците обикновено се насърчават да се изразяват публично и да споделят мнението си. Едно от добрите неща в британската система е, че децата биват насърчавани от ранна възраст да излизат пред своите връстници, за да разказват истории и да изразяват идеите си. В началното училище това може да стане чрез седмичните събрания, на които децата рецитират стихотворения и приказки. „Звездата на седмицата“ ще застане пред цялото училище, за да получи поздравления. Освен това популярно занимание е „покажи и разкажи“ - дете ще донесе вещ и трябва да обясни на класа защо тя е специална за него.
- Вие сте психолог и застъпник за психично здраве в борда на едно демократично училище в Кеймбридж. Разкажете повече. Каква е целта на това, което правите…
- Аз съм психолог с две магистратури, както и учител с една магистратура. Училището, в чийто екип участвам като съветник, се нарича „Синия Октопод“ (The Blue Squid). Неговата мисия е да бъде по-различно от другите училища и да създава училищна среда, в която приоритет са добротата, уважението и подготовката за реалния живот, среда, която създава широкообхватно, приобщаващо образователно преживяване - насърчава холистичното обучение, глобалната осведоменост и дава възможност на младите хора да дишат.
Това, само по себе си, е променяне на системата от вътре.
Бих казала, че нашето училище има за цел да подкрепя деца от 4 до 18-годишна възраст, които вече не посещават казионно училище, защото това ги травмира и те имат т.нар. емоционална несъвместимост с училищната среда. Обикновено самите училища с неспособността си да обърнат индивидуално внимание на нуждите на всяко дете, налагат изисквания и правила за поведение, модели за успеваемост, които не са по силите на децата. Дори „отличниците“ понякога се справят само на повърхността, получават необходимите оценки, но излизат от учебната година понякога смачкани и с по няколко хронични заболявания. „Синия Октопод“ осигурява на децата, а и на техните родители, преживяване и учене чрез практики съчетаващи академичен напредък с емоционалното благополучие. Създава се специална среда, в която учениците могат да преоткрият увереността си, да се включат отново в ученето и да започнат да си представят позитивно бъдеще.
- На какво ниво са обикновените държавни гимназии. Как подготвят децата за живота…
- Не бих могла да кажа за всички гимназии. В цялото Обединено кралство има невероятно многообразие. Ще дам пример за това многообразие от двете си деца. Едната ми дъщеря беше в обикновено смесено училище – с момчета и момичета, което е в града, в който живеем, и се води не най-престижната гимназия. (б.а.- по-престижните тук са Гимназията за момичета и Гимназията за момчета). Въпреки че училището на дъщеря ми, по всички очаквания и стандарти, както и сред населението на града ни Прайъри, беше по-малко престижното, то успя да развие у нея всички тези умения, нагласи, начини на общуване, които тя сега ползва всеки ден в студентските си години и самостоятелния си живот на млад човек. В това училище тя намери интереса на живота си - музиката, под лидерството на екип от учители записа да специализира предметите, които я интересуваха. Пак същите учители ѝ помогнаха да кандидатства в университета, който си избра, и сега завърши успешно първата си година като студентка. По време на някои от изпитите си за шестте години в тази гимназия тя не постигна максималния успех, но никой не я накара да се чувства зле или неприета, защото е направила грешки, или не е постигнала най-високото възможно постижение.
Децата не могат да бъдат „най-добри“ по всички предмети.
Понятието „пълен отличник“ или показва, че детето е гений (ако то е едно на милион деца с такива постижения), или че системата, по която е оценявано, не работи и не оценява умение, талант, а награждава само умението да заучаваш и бързо да възпроизвеждаш информация.
Другата ми дъщеря отиде в „престижното“ училище за момичета и там преживя три много трудни за нея години. Там попадна в среда, в която на почит бяха претенциозни и неискрени обноски, която не беше подкрепяща, а наказваща чувствителните деца. Среда, в която никой не беше чут (освен ако не е дете на човек с власт или пари в общността). Дъщеря ми се чувстваше откъсната от света (тя е дете на т. нар. Трета Култура – живяла е на много места и е свикнала с глобални култури и отношения между хората). Общуването с местните деца от града, за които дори Лондон е далеч, с много регионални порядки и поведение, беше като всекидневен тормоз за нея и повлия зле на психичното ѝ здраве. Да не говорим, че повечето ѝ съученички се чувстваха некомфортно с нея, отбягваха я, или дори я тормозеха. На 16 години „избяга“ от това училище и се записа в колеж в Лондон, където успешно изучава филмово изкуство две години.
- Ясно е, че в Обединеното кралство има и много скъпи частни училища. Но колко е голяма разликата в нивото на знания, които дават частното и държавното училище?
- Разлика в знанията няма. Разликите са по-скоро във вниманието, което се обръща на децата в частните училища - малки групи и плахи учители, за които детето е клиент, и държавните гимназии, където в един клас са по 30 и повече деца понякога. Имало е случаи, в които учителите не могат да въдворят ред или тишина дори и за няколко минути в класа, защото младежите говорят високо, пускат музика от забранените за ползване в училищната сграда телефони, дъвчат предизвикателно храна на чиновете си… Подобни картини ми е споменавала дъщеря ми – наистина доближаващи се до тази известна сцена от филма на Netflix „Adolescence”.
Разликите са също така и в „отворените“ врати и бъдещата перспектива за кариерно развитие пред едните и другите деца. Образованието в Обединеното кралство има една доста тъмна страна - колкото и да е законосъобразно и носещо демократични ценности, то съществува и за да пази статуквото на класите и ниската междукласова/социална мобилност.
- Знания или умения… Кое по-важно да придобият децата в училище?
- Не може да има разграничаване между знания и умения, защото хората се учат на нещо ново, за да може да се справят по-успешно със светкавично променящия се живот. Ученето става чрез преживяване. Когато имаме подходящото преживяване, ние вече сме променили умението си да боравим със света, както и сме опознали себе си и света в рамките на това преживяване. Как да разберем кои храни са полезни и кои са вредни? Като наблюдаваме себе си, приемайки за седмица или месец полезни храни, а за вредите – по дедукция разбираме от книгите или научните статии как биха се отразили на здравето ни.
Всеки човек, всяко дете, има нужда да развива непрекъснато своите способности – да бъде гъвкаво, устойчиво на стреса, да си сътрудничи с другите хора, да знае как да бъде в безопасност, да научи богата гама от различни реакции, да усвои репертоар от поведения, подходящи за различни ситуации.
- Разкажете повече за системата “Училището – място за децата”?
- „Училището – място за деца“ е книга, написана от Хенри Плъкроуз през 80-те („School – A Place for Children?”, LIBER, Malmö, Sweden, ALMQUIST & WISKELL). Преведена и издадена в България през 1992 година. (Международен Център за обучение и изследвания). Заглавието на книгата е, само по себе си, послание – училището като място за децата, не като място, където възрастните решават от какво имат нужда децата.
Първият и най-важен принцип, с който Хенри започваше семинарите си за екипа ни от учителите от 98-о Начално училище в Илиянци, беше: Дайте пространство на децата да се движат и изследват – не ги затваряйте на стол в една стая за цял ден.
Останалите му принципи, (описани и в книгата), на които ние се научихме практически да изграждаме училищната среда всекидневно, звучат така:
Да се вглеждаме и да се вслушваме в конкретните нужди на децата, защото:
1. Децата се движат
2. Децата са любопитни
3. Децата обичат да общуват
4. Децата са отговорни и грижовни
5. Децата имат нужда от рутина
6. Децата имат нужда от безопасност – включително психологическа
7. Децата по природа се ангажират
8. Децата имат богато въображение
Ако всички училища изграждат учебния си процес така, че да отговаря на тези детски специфични потребности, то ще е далеч по-добра среда за учене, отколкото ако първо се съобразяват с нуждите на бюджета, с методи за ограничаване на движението, на приказките, на изследването и на въображаемата игра.
- Демокрацията, преходът който продължаваме да изживяваме в България, вкара много силно родителите в училището. Просто родителите много се месят в работата на учителите. Как гледате на това…
- Винаги има полза от демокрация. Когато тя е неправилно разбрана или практикувана обаче, се стига до не особено приятни резултати. Доста е просто. Училището би трябвало да съществува заради децата и за това те да могат успешно за тях самите да усвояват умения и познание, което (ще) им е необходимо, за да поемат отговорността да бъдат отговорни възрастни, всеки с принос към другия и към обществото и човешката цивилизация след 50 години. За да има човешка цивилизация във възход, този процес трябва да е успешен. Децата ни не принадлежат на нас като техни родители - те принадлежат на бъдещето. Както и ние - техните родители живеем сега и тук, за да можем да ги подкрепяме. Съвременното добро училище има нужда от общност - единство на родителите на децата, които се учат в него, и които си сътрудничат с учителите. Истина е, че за отглеждането на едно дете е нужно много работа, а без подкрепата и ангажираността на родителите в сътрудничество с другите възрастни, а и със самите деца, не бихме имали балансирано образование, нито пък децата биха усетили спокойствието, което дава една единна общност от възрастни.
- През 90-те работите като учител в България по математика, английски и пантомима, а и като училищен психолог. Като погледнете назад какво виждате. Системна учебна програма или такава, която се развива на принципа – „проба“ и „грешка“?
- О, екипът ни имаше цел – да промени процесите към по-добро и да създадем прекрасни преживявания на децата през учебния ден. Придържахме се към основните изисквания на министерството, но и бяхме реорганизирали работата си с децата така, че имахме време да работим с тях по различната и нова методика, която Хенри така добре проповядваше. Когато веднъж го попитах как се нарича самата методика, той каза: Това е Open Plan Learning - учене, основано на отворен план. Отворено е както прострнството в училището. Децата не се затварят в отделни учебни стаи, а имат кътове в една доста голяма и уютна стая. Децата нямат отделни конкретни учебни предмети, а работят на проектен принцип, тъй че няколко предмета, (математика, музика, история), се усвояват в рамките на един проект. Децата имат конкретни цели и задачи, и ги изработват в рамките на проекта в смесени малки групи от различна възраст – може да имаме 7-8 и 10-годишно дете в един екип. Тогава те се учат едно-друго. Голямото дете учи малките на нови знания и умения, които то е постигнало, а малкото учи голямото на търпение и доброта. Нямаше проба и грешка. Всяко нововъведение с децата го мислихме като екип от учители и психолози, а и Хенри ни беше ментор. Чувствахме свобода да бъдем креативни и грешките не се наказваха, а бяха приети. Ние работехме със същите принципи, с които учехме и децата.
- Сега в България много се коментира как и дали да се въведе предмет религия. Как е решено това в Англия. Има ли място религията в училището…
- Във всички държавни училища в Англия децата имат предмет „Религиозно образование“ (Religious Education – RE), но той не е задължителен. Родителите имат пълното право да изберат дали детето им да участва в тези часове, изцяло или частично. След навършване на 18 години решението вече е лично на ученика. Но тук е важно да направим разграничение - този предмет не е час по вяра. Той е пространство за размисъл, за разбиране, за среща с различията. Учениците изучават основните световни религии – християнство, ислям, юдаизъм, индуизъм, будизъм и т.н. Както и философски и етически въпроси, които са част от живота на всеки човек, а именно: Какво е добро? Какво е справедливо? Има ли само един отговор?
В този предмет се говори за житейски теми като избор, отговорност, уважение, морал. Разглеждат се теми като аборт, евтаназия, социална справедливост – с уважение към различните гледни точки. Никоя религия не е представена като „по-правилна“ или „по-близка“ до държавата. Целта не е децата да вярват в нещо конкретно, а да започнат да разбират – себе си, другите, света.
В доклад на OFSTED (образователният инспекторат на Англия) се казва ясно, че предметът „Религиозно образование“ е жизненоважен за подготовката на децата да живеят в „сложно и разнообразно мултирелигиозно и мултисекуларно общество“. Защото светът не е еднообразен, и децата трябва да се научат да се ориентират в тази сложност – с уважение, с мислене, с разбиране. И тук идва контекстът с България.
Често разговорите в България за въвеждане на религия в училище са обвързани с идеята Църквата да „възпитава“ децата. Но, както каза проф. Калин Янакиев в едно теливизионно интервю скоро: „Не съм против младите хора да се запознаят с основите на религиите. Но винаги съм смятал, че Църквата трябва да стои встрани от общественото образование.“
Той предупреди ясно - ако Църквата започне да играе политическа роля, както виждаме в Русия, където тя благославя война, това вече не е духовност, това е инструментализация. И не трябва да допускаме това да се случи у нас.
Истинското религиозно образование – такова, каквото го виждаме във Великобритания, не разделя. То възпитава в уважение към р азличното, в диалог, в състрадание. То учи децата да мислят критично и да разбират, че техните ценности не са всичките ценности на света, а само една част от културния пъзел. И че другите парчета също имат място. А това е урок, от който всички – деца, учители, родители, църкви и политици – имаме нужда.
-----------------------------------
Стаси Кинг е учител, организационен психолог, коуч за психично здраве в организациите и учител по майндфулнес.
В Обединеното кралство тя практикува с клиенти от международни компании, като помага на британци, чужденци и мигранти да се приспособят успешно към живота си в новата култура. В България тя е основател на Академията Майндфулнес България - www. mindfulness Bulgaria.com. Организация за популяризиране на светските и научно обосновани програми по майндфулнес като средство за намаляване на стреса, превенция на бърнаут, развитие на вниманието, по-висока креативност, добруване и радост от живота.
