Въпросът за това дали и по какъв начин религията (и по-специално православното християнство) следва да присъства в училищното образование, изисква по-задълбочено и принципно обсъждане, което имам намерение да направя в някоя от следващите си колонки.

В тази ще обърна внимание само на две неща. Как протече т.нар. „обществено обсъждане“ на бъдещото въвеждане на предмета „Добродетели и религия“, организирано от Министерството на образованието и науката и какво представляват някои от вече съществуващите (и предлагани днес да влязат в учебните програми от 2026 г.) учебници по тази дисциплина.

Първо за „общественото обсъждане“ (или Кръглата маса, проведена на 24.04.2025 г.). Какво собствено да се „обсъжда“ видях аз на този форум? Направо ще го кажа – практически нищо конкретно. Повечето от участниците – по различен начин – декламираха (именно декламираха) колко е важно „нашите деца“ да познават православната ни вяра, която „ни е направила (съхранила и т.н.) през вековете като народ“ и която в наши дни ще ги научи на „християнските добродетели“ (които следователно се създават чрез уроци и упражнения в класните стаи). Друга – и по-малка част – се безпокояха дали въвеждането на такъв предмет няма да наруши принципа, че „нашето образование е светско“. На тях се отговаряше (без особени аргументи), че това „по никакъв начин няма да стане“. Не чух обаче да се обсъждат в собствения смисъл характерът и съдържанието на тази „задължителна дисциплина“. Не чух да се обсъждат настоящите и бъдещите учебници.

За сметка на това чух… ръкопляскания (след определени „емоционално развълнувани“ изказвания) и студено мълчание след други. И в това нямаше нищо чудно, защото на това „широко обсъждане“ практически не видях да участват учители (които ще преподават тази дисциплина), педагози и дори богослови. От софийския Богословски факултет съзрях един доцент, който запази мълчание, и най-много още един-двама в публиката. Научих, че наш колега – докторант и учител по хуманитарни предмети, е поискал да влезе на „дискусията“, но не е бил допуснат, защото не е имал покана. За сметка на това с покани бяха снабдени политически лица като Тома Биков от ГЕРБ (който се изказа), Петър Николов-Зиков – към настоящия момент от ГЕРБ-СДС, одиозни (бивши) политически фигури като… Волен Сидеров (който също се изказа), отявлени пропутинистки настроени журналисти като Явор Дачков (слава Богу, поне той запази мълчание). Е, „за цвят“ и двама-трима от демократичните партии. В „задълбочената дискусия“ чухме произнесени почти през патетични сълзи признания на дългогодишна синодална чиновничка (препоръчала ни се като „майка на три деца“), че „се моли за повторното възкресение на България“ – очевидно можещо да се очаква при въвеждане на предмета „Добродетели и религия“ и – добави тя – при тези политически лица, които днес са в управлението на страната.

Чухме и патетичните изречения на организатора на тържествени „православни“ концерти и декламации Пламен Мирянов – очевидно също намерен за „експерт“ в сферата на религията и образованието. Чак се учудих, че не изпя своето изказване. „Задълбочената дискусия“ модерираше т.нар. „социален антрополог“ Харалан Александров, който – сигурен съм – изобщо не би могъл да каже наизуст дори Символа на вярата. Впрочем, че не биха могли да го кажат, съм сигурен и за поне две трети от участвалите в кръглата маса.

Почти през цялото време на форума се спекулираше с тезата, че с предмета „Добродетели и религия“ ще бъде даден реванш за изтласкването на познанията за вярата, извършено от комунистическия режим след 1944 г., без да се припомня обаче, че Църквата ни е свободна вече цели 36 години и следователно за това, че дечицата не знаели дори как се отвръща на пасхалния поздрав „Христос воскресе!“, едва ли вина има най-вече отсъствието на този предмет в училищата ни.

И сега най-важното: не се проведе каквото и да било обсъждане на евентуалните учебници, от които познания за религията (и по-специално за православното християнство, което вълнува лично мен) ще получават „нашите деца“. А такива учебници вече има и, доколкото долових – защото поне двама от техните автори присъстваха на „широкото обсъждане“ – именно те и се препоръчват най-горещо за бъдеща употреба. Направих си труда да прегледам два от тях: единия, „Християнство – Православие“ за 11 клас, и друг под същото заглавие за 10 клас[1].

Ето какво видях:

В учебника за 11 клас, който трябва да даде основни познания за изповядваното от православната вяра, присъства урок под заглавие „Православната църква и глобализацията“, в който се казва:

„Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма разрушава традиционните идентичности, т.е. духовното и културното единство на конкретните исторически общности, а оттам и устоите на самата християнска идентичност на съвременния човек. Глобализацията допринася за налагането на принципи, норми и ценности, които подменят и разрушават християнската идентичност.“[2]

Не мога да не попитам, откога Църквата „култивира“ подобно „съзнание“? И коя по-точно Църква го култивира? И веднага ще отговоря на въпроса си – Църквата на патриарх Московски и всея Руси Кирил, Църквата на Путиновия идеолог Александър Дугин. Защото именно Путинова „опорка“ е, че „глобализацията“, идеща от „либералния Запад“, разлага „християнската идентичност“. Питам още защо, запознавани със „съдържанието на нашата православна вяра“, децата ни трябва да бъдат запознати и с тази руска опорка, при това да я усвояват като нещо, което „Църквата култивира“?

Кръгла маса в МОН за обучението по добродетели и религия

По-нататък: в учебника, запознаващ „децата ни“ със „съдържанието на нашата вяра“, има кратък урок със заглавие… „Потребителското общество и етиката на прогреса“. Цитирам го целия:

„От средата на XX в. социалните науки и науките за чове­ка все по-често определят съвременното общество като потребителско, а модерния човек – като консуматор. След Втората световна война идеологемата за щастието като ин­дивидуално благосъстояние се налага в западноевропейската култура и създава етиката на прогреса. Тази етика подчинява личния и обществения живот на принципите на потребителска­та идеология и на утопията за индивидуално щастие. Потреби­телската идеология създава ценностния свят на „новия човек“, който вижда в щастието безкрайното увеличаване на способ­ността за консумиране, а целта на социалния живот – в иконо­мическото развитие, което се смята за тъждествено с прогреса. Тази потребителска идеология е свързана с теорията, че иконо­мическото развитие е двигател на историческия напредък, а не­говата вътрешна и скрита цел е постигането на потребителско общество.“[3]

Питам: това образование по религия ли е, или образоване в съвременния руски апокалиптизъм? Обърнете внимание, че „потребителското общество“ се „налага“ в западноевропейската култура при това (още) след края на Втората световна война. Нека добавя, че към този урок има и забележителна картинка, представяща ни еволюцията на човека от маймуната, която води до превръщането му в… баркод, т.е. до „потребителското му разчовечаване“. Все едно идеята за нея е дал самият Александър Дугин или някой от едновремешните старостилци, които ни плашеха, че в баркода на всички стоки е зашифровано числото на антихриста 666.

По-нататък: урокът за „секуларизацията“ (много важен очевидно за познаване на „основите на нашата вяра“) ни е представен така:

„В секуларното общество ре­лигията вече не се разглежда като държавен въпрос и не може да се проявява като власт в държавната сфера (което за авторите очевидно е много лошо – б.м.), защото „тези промени в обществото и в културата водят до отслабване връзките на религиозните институции с политическата власт (и това очевидно е много лошо – б.м.).“ Урокът за „секуларизацията“ завършва отново с типична „консервативно-руска“ опорка: „Откъсването на човека от традиционните общности отваря пътя за постепенното отчуждение на хората един от друг и на индивидуализма като криза на общностното битие.“[4]

Има и урок, разказващ ни за „нихилизма“. Без да се казва какво се разбира под това обобщение – нихилизмът философско направление ли е? обществен тренд ли е? – направо (и стряскащо) се съобщава на „нашите деца“, че „През втората половина на XX в. нихилизмът се насочва към разрушаването на всички морални норми на човешкото съ­ществуване в името на идеологията на свободата. Анархичният нихилизъм на ляво-либералните движения е вдъхновен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите, от идеята за абсолютната независимост и индивидуална свобода, от страст­та за разкрепостяване и освобождаване от всички морални и културни норми. И се завършва с апокалиптичното изречение: „Постмодерният нихилизъм без колебание се опитва да „опразни“ човека от всяка негова идентичност и да му предло­жи сам да си конструира „нови“ идентичности с цел изход от това чувство за липса на смисъл и на ценност.“[5]

Ще отбележа също, че във въпросния учебник има изображения на такива православни авторитети от ХХ в. като Николай Велимирович, сръбски богослов, канонизиран от Сръбската православна църква, въпреки съпротивата на тогавашния сръбски патриарх Павле, и който е известен със своите откровени симпатии към Хитлер. По времето на нацизма той е сравнявал Адолф Хитлер със св. Сава Сръбски. Имаме и изображения на слабоизвестния доскоро философ Иван Илин, емигрант в Западна Европа, който освен със своя антиболшевизъм е известен обаче и със своя афинитет към нацизма на Адолф Хитлер. Защо е там? Ами известно е, че днес той бил „любим философ“ на Владимир Путин. Същевременно в учебника не присъстват (или се споменават само мимоходом) имената на истински големите руски религиозни философи и богослови на ХХ в. като Н. Бердяев, Н. Афанасиев, прот. Александър Шмеман и др. За сметка на това на снимчица е изтипосан включително споменатият по-горе нашенски „иподякон“ и организатор на кичозно-патриотарски спектакли Пламен Мирянов.

За сведение: автори на този (като нищо можещ да стане задължителен за обучението на „нашите деца“) учебник са: доц. Свилен Тутеков, доц. Магдалена Легкоступ и д-р Десислава Панайотова (чиновничката с трите деца).

Накрая ще кажа: лично аз ще се боря решително срещу това подобен учебник, който под прикритието на познания за православната вяра промъква една евразийска идеология, да бъде легализиран в бъдещото изучаване на предмета „Добродетели и религия“. А на онези, които в „широкото обсъждане“ твърдяха, че до дните, видиш ли, на министър Красимир Вълчев, държавата ни не е направила нищо, за да даде на „децата ни“ базисни познания за християнската вяра, ще кажа, че учебници именно по „Религия“ за първи път бяха изработени и публикувани през 1998 г. в мандата на правителството на (чуйте, уважаеми) Иван Костов, от министерството, ръководено от проф. Веселин Методиев. Вижте ги и ги сравнете с цитирания по-горе от мен. И ако ще обсъждаме – да обсъждаме сериозно именно учебни програми, учебници, учебно съдържание, а не да ръкоплещим, да се „молим за повторното възкръсване на родината ни“ и да събираме (с покани) специално подбрани съвременни номенклатурчици, нямащи понятие от вяра и Църква.

__________________________________

[1] Специални благодарности, че ми обърна внимание на тези учебници, дължа на съпругата ми д-р Слава Янакиева, която също писа за тях.
[2]Легкоступ, Магдалена, Тутеков, Свилен, Панайотова, Десислава. Учебник по религия – Християнство и Православие за единадесети клас. [S. l.] : Българска православна църква – Българска патриаршия, 2023. [Прегледан 02/05/2025]. ISBN 978-619-92582-0-0. Достъпно от : https://online.anyflip.com/mufzk/ygzp/mobile/ с. 171.
[3] Пак там, с. 66.
[4] Пак там, с. 189.
[5] Пак там, с. 76.