Бел. ред.: Следващите редове са отговор от адвокат Мариела Стайкова, която е възмутена от статията на Иван Бакалов в e-vestnik „Какво правителство е възможно без Пеевски и „Възраждане“?“ (виж тук).
Отговор на статия се публикува, когато някой е лично засегнат, а случаят не е такъв. Но приемаме, че авторката изразява мнение на най-верните привърженици на ДБ и в интерес на многообразие на мнения го публикуваме. Не сме си дали труда да го редактираме или поправяме правописа. Няма да оспорваме и как ни е цитирала и какво е разбрала. Например кой сее „разлом“ между ДБ и ПП. Но занапред ще има много поводи привърженици на ДБ да се обясняват защо така станало. Този филм „в името на държавността“ вече сме го гледали и ни е до болка познат.
Хулите и внушенията за политическата роля на Демократична България и Продължаваме промяната в настоящия парламент изложени в статията Какво правителство е възможно без Пеевски и „Възраждане“? на Иван Бакалов в Е-вестник от 27-ми декември ме провокираха да изложа и моята гледна точка по въпроса.
За моя почуда, квинтесенция на въпросната статия, далеч не е опитът за анализ на възможността да се състави правителство в този парламент „без Пеевски“. А пък на Възраждане даже и едно изречение не е посветено в статията.
Фокус на статията всъщност са очернянето и хулите срещу Демократична България. И посяването на разлом между ДБ и ПП.
Като се започне от клишираните внушения, че Демократична България са „предатели“, „насипна формация“ и „ще изчезнат на следващите избори“, „винагиса на ръба и стават само за патерица“ защото говорят с ГЕРБ за съставяне на редовно правителство; че Продължаваме промяна са малко по-свестни защото „не щат „ да говорят с ГЕРБ и „имат шанс, ако останат като опозиция“ и се свърши с внушението, че „Пеевски ще помага извън правителството, както е било и преди, за да се запази имиджът на ДБ, че нямат нищо общо с него“; че Борисов „разцепва“ колацията ПП-ДБ и прочие.
Да не говорим за целения нюанс на грозни изрази, като „съешават се“ , „седят в скута“ , „мазно кафе“ и прочие лексикална жлъч, които повтарят злостната лексика на самия Пеевски към ДБ.
И се питам наистина ли авторът на статията се е загрижил за възможността България да има редовно правителство, което да спре разпада на държавността без влиянието на бандата на Пеевски, или по-скоро цели да помогне на Пеевски, да омаломощи автентичните носители на надеждата за отвоюване на завладяната от политически мошеници държава и да обезвери избирателите, че това изобщо е възможно?
Та тъкмо това са мечтата и целта на Пеевски. Той не напразно е най-яростен в йезуитските си опити да компрометира именно ДБ всячески. В това число и чрез себе си. Това е мечтата и на Борисов впрочем. Което е почти едно и също. Защото ДБ са най-големият и упорит трън в корупционните им петички от повече от 7 години.
Всъщност ми се ще да уверя г-н Бакалов, че на ДБ не е им никакъв проблем коалицията СРЕЩУ Пеевски и Борисов. Но им е голям проблем коалиция ЗА възстановяване на държавността в България.
Държавниците, за разлика от лаладжиите разбират дълга си към обществото и при най-неблагоприятното разположение на политическите партии в парламента се стремят да изстискат най-благоприятни резултати за държавността. Дори с риск за собствения си имидж. Съставянето на редовно българско правителство в тази изключително напрегната и тревожна геополитическа обстановка не е селски сеир или противоборство на агитките на Левски-ЦСКА. Далече по-сериозно е. Но само за тези, които не гледат самовлюбено в собствения си пъп. Политиката е служба на обществото и не е работа за нарциси, критикари и мрънкала.
Ако ДБ-ПП имаха 100 народни представители, тогава ние техните избиратели, можехме да фучим, че разговарят с противни нам политически отрепки. Но при тази конфигурация в народното събрание не можем да си позволим да бъдем толкоз придирчиви. И не бива да забравяме, че политиката е обществен диалог и проекция на ралностите в обществото и на възможното.
Вместо да ценим куража на ДБ да надмогнат отвращението си и да поемат риска да говорят с ГЕРБ, ние ги хулим, че правят опит да стабилизират разпадащата ни се държавност без сянка на суета и дребни сметки.
Разбирам – по-лесно е да си правоверен критикар, отколкото да търсиш рационални за обществото решения и да цениш чуждите усилия за намиране на полезни решения. Но е много противно да хулиш хората, които са избрали да изпълняват дълга пред съхранение на егото си. В името на държавността и обществото. Не е ли така, господин Бакалов?
Мариела Стайкова 03.01.2025 г.
(текстът е нередактиран и некоригиран, както е получен)
