Липсата на правосъдие за престъпленията на комунистическия режим в началото на прехода пося плевелите на днешната безнаказаност, която се шири в България

Борислав Сарафов да провери какви ги вършат подчинените му по делото за „възродителния процес“ и защо не изпълняват съдебните указания в частта да се търси отговорност и на извършителите.

В България не действа лустрация, ако Радев стартира партиен проект, то подкрепата на фигури от ДС или нейни сътрудници ще бъде огромна, казва пред Faktor.bg разследващият журналист и издател на сайта desebg.com. 

Ето какво още заяви той: 

- Г-н Христов, в края на декември 2024 г. ще се навършат 40 години от едно мрачно събитие – насилственото преименуване на турци и мюсюлмани от комунистическия режим начело с Тодор Живков. Забравено ли е това престъпление на БКП?

- Това престъпление, което засяга около 800 000 български граждани, не е забравено. То е рана, която е в душите на жертвите и едва ли ще заздравее, още повече, че за съжаление то остана ненаказано 35 години. Опитът за насилствена асимилация не е забравен и от онези, които работим да се съхрани паметта за жертвите на тоталитарния комунистически режим, включително и тези от периода 1984-1989 г. по време на акцията на БКП за смяната на имената на българските граждани от турски произход. В аванс ви споделям, че подготвяме една конференция, с която ще се отбележи 40-годишнината от това, както вие казахте, мрачно събитие. 

- Кои са организаторите на тази инициатива и какви са нейните цели? 

- Съорганизатори на конференцията са Нов български университет, гражданското дружество „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, което обединява бившите лагеристи в лагера „Белене“ от периода 1984-1987 г. и техните семейства, и фондация „Истина и памет, която представлявам.

Идеята се роди в общуването ми с жертвите от „Белене“ и техните близки. В лицето на НБУ намерихме подкрепа на много важен партньор – образователна институция, която ни предоставя най-голямата си зала за провеждане на конференцията и получаваме пълно съдействие за организиране на инициативата.

Мотото на конференцията е „Жертвите помнят“ и подсказва целта – да се покаже, че жертвите на едно от най-масовите престъпления на комунистическия режим не са забравили. Искаме много да се чуе гласът на жертвите.

За нас е истинско предизвикателство бивши лагеристи от „Белене“ да разкажат пред студентите, които нямат представа за случилото се тогава, за цялата верига от насилие, през която са минали – от арестите, през побоищата, незаконното им изолиране им без съд и присъда в лагера „Белене“ и опитите да бъдат пречупени там. Конференцията ще има исторически и юридически панел, в които ще се представят проблемите и в исторически и правен аспект.

- Не е ли цинично, че за пореден път  неправителствени организации се занимават с темата за паметта и миналото, а държавата отново я няма?

- Това е наш дълг, на хората, които искаме истината за комунистическия режим да се знае и да не потъва в забвение. Това е и наша кауза и ние работим за нея доброволно и безвъзмездно, със сърце. А това, че държавата липсва, не от днес или вчера, е повече от ясно.

Причините за това са много, но най-важната е, че в България не бе формирана ясна и последователна държавна политика по отношение на наследството на тоталитарния комунистически режим и жертвите му. 

От друга страната тази тема през всичките изминали 35 години от краха на комунистическата диктатура е обект на политическа употреба. Т. нар. възродителен процес не прави изключение.

Съвсем пресен е примерът как по време на предизборната кампания на последните предсрочни парламентарни избори миналия месец темата за „възродителния процес“ се използва и от двете крила на разцепилото се ДПС.

- Много от възродителите и насилниците са все още живи, не им е потърсена отговорност, а за жертвите няма справедливост – случаен ли  е този на пръв поглед омагьосан кръг или добре режисиран задкулисен план с участието на целия политически елит?

- Когато говорим за престъпленията на комунистическия режим не трябва да се забравя, че държавата присъства, но в изключително негативен план в лицето на прокуратурата, която не само не направи необходимото да изправи виновните лица, но в някои случаи тя участва с бездействието си в прикриването на някои от престъпленията, включително и това за „възродителния процес“.

Липсата на правосъдие на престъпленията на комунистическия режим в началото на прехода пося плевелите на днешната безнаказаност, която се шири в България. 

От доста години гражданското дружество „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, което, както казах, обединява бившите лагеристи от „Белене“ (1984-1987) и техните близки, води упорита битка за правосъдие. Прокуратурата обаче удобно изчака до 2022 г. да почине и последният обвиняем от комунистическата върхушка – бившият комунистически премиер Георги Атанасов, за да прекрати делото.

Дружеството на бившите лагеристи от „Белене“ протестира публично пред Съдебната палата през лятото на 2022 г. срещу прекратяването на делото и го атакува в съда.

Софийският апелативен съд „развали пасианса“ на прокуратурата и отмени постановлението за прекратяването, като даде указания, че преди прокуратурата да направи това трябва да установи и посочи дали освен висшите комунистически ръководители начело с Тодор Живков, само срещу които държавното обвинение водеше делото от самото му начало през 1991 г., има ли други лица, извършвали престъпления по време на „възродителния процес“.

Съдът даде указания на прокуратурата да предостави достъп на жертвите до материалите на това дело, което е дело №1 от делата, които прокуратурата държи на „трупчета“ по време на всички главни прокурори от Иван Татарчев, от 1992 г. досега до Борислав Сарафов, включително.

Когато през лятото на 2022 г. бившите лагеристи и техните близки дадоха пресконференция в БТА, която беше широко отразена у нас и в чужбина, те ясно заявиха, че настояват прокуратурата да търси наказателна отговорност не само на вдъхновителите на насилствената асимилация, но и на изпълнителите – длъжностите лица от МВР-ДС, а също така и ръководни лица от местната власт и местни комунистически ръководители. Прокуратурата вече две години мълчи.

В същото време чуваме, че кандидатът за главен прокурор Борислав Сарафов се самопохвали колко много работа бил свършил. Ами да бъде така енергичен да провери какви ги вършат подчинените му по делото за „възродителния процес“ и защо не изпълняват съдебните указания в частта да се търси отговорност и на извършителите.

В същото време прокуратурата веднага се активира, когато преди последните избори Пеевски и група депутати от неговия кръг внесоха сигнал в държавното обвинение с искане да се разследва съпричастността, забележете, на агентите на ДС към „възродителния процес“.

Вероятно това бе направено с цел да се държат на „мушка“ агенти на ДС като Доган. Но е факт, че прокуратурата е глуха към исканията на преките жертви и се поставя в услуга на хора, чието влияние в съдебната власт е всеизвестно.

 - Няма как да подминем темата за отговорността на ДПС и на самия Ахмед Доган, че не е потърсена дори морална отговорност от палачите, които години наред, та и до сега са част от ръководството на тази партия?

- ДПС като политическа партия трябваше да има като приоритет оказване на пълно съдействие на жертвите от „възродителния процес“, включително и за справедлив съдебен процес на участниците в това престъпление. През всички години обаче ДПС използваше този проблем за политическа употреба, когато е необходимо.

Сигурен съм, че това ще продължи и при сегашното разделение. Специално за Доган трябва да се знае, че за него бе изграден фалшив образ на едва ли не на ръководител на съпротивата срещу „възродителния процес“, а това изобщо не е така.

В досието му са налице куп документални свидетелства, че като платен агент на Държавна сигурност той е получавал пари и е бил на издръжка на ДС до лятото на 1986 г. Доган не си мръдна пръста жертвите да получат правосъдие.

Нещо повече, тези които са били в лагера „Белене“ или са били принудително заселени от комунистическия режим на други места, различни от родните, и до днес не могат да получат пенсия са срока, за който са били незаконно задържани. От години ДПС подмята в парламента един законопроект в тази посока, който обаче не стига до приемане. 

Ще припомня, че не ДПС, а Синята коалиция начело с Иван Костов бе вносител на декларацията от 2012 г., с която българският парламент прие тогава, че насилствената смяна на имената през 1984-1985 г. е асимилация на българските граждани от турски произход, извършена от комунистическия режим начело с Тодор Живков.

- Много актуална е темата за политически кордон на Делян Пеевски, а Доган изведнъж се оказа в лагера на „добрите“, грижливо изпран, дори някои медии го представят като жертва – не е ли това политическа шизофрения?

- Аз не съм политически коментатор, но съм изумен от непознаването на процесите в България след 1989 г. от по-новите лица, които се упражняват в политиката през последните няколко години.

Несъстоятелно е да се говори за модел „Пеевски“, защото моделът е „Доган“, а изпълнителният му е Делян Пеевски, отгледан и определен лично от Доган за тази цел. До момента, когато „ученикът“ посегна за цялата власт на „учителя“ в партията-корпорацията. Така че там няма добра страна.

Още повече, че тези, които днес искат санитарен кордон за Пеевски само допреди година го легитимираха, вкарвайки го като част от формулата за извършването на последните конституционни промени, оказали се провал.

Това е същата политическа шизофрения, която я видяхме с подкрепата на президента Радев за втория му мандат, а после последваха обвинения, че бил лош и проруски. Имаше и още един такъв случай – клетви, че ще борят статуквото Борисов и ще го отстранят от власт, а след това управляваха с подкрепа на ГЕРБ за известно време в т. нар. сглобка. 

А колкото до Доган той не може да е жертва, освен на собствената си безпринципност, самозабрава и загуба на реалност. Той не само не пое отговорност за творението си Пеевски, направи го с половин уста, но в същото време бе крайно нагъл да заяви, че „всички сме виновни“ за станалото.

Той продължава да стои страхливо в сенките, а медиите са големи длъжници на обществото и носят вина за медийния комфорт, който Доган продължава да има с криенето си от обществото.

Показателно е, че през години той води успешна политика за разчистване и прогонване на всички онези над 30 основатели на Движението за права и свободи през 1990 г., за да може еднолично да ръководи ДПС.

Сега обаче, когато го връхлетя проблема с Пеевски и на практика загуби партията, той не можа да поиска и не получи застъпничество от нито един от тези някогашни учредители и остана сам. Подкрепиха го само бивши кадри на Държавна сигурност.

- Не е ли парадоксално, че 35 години след падането на комунизма продължават да се създават политически ГМО-та с активното участие на кадри на ДС  и техни наследници – най-младата партия „Ние можем“ пример за това?

- Няма как да е парадокс, тъй като това е процес, белязал началото на демократичните промени у нас през 1990 г. и процес, който очевидно работи успешно.  

Като се започне със създаването на ДПС, продължи се с влиянието на фигури от ръководен ешалон на Държавна сигурност в БСП в началото на прехода като Любен Гоцев, Цвятко Цветков, Бриго Аспарухов, Димитър Иванов, мине се през Българския бизнес блок на агента на ДС Жорж Ганчев, след това „Атака“, влязла в политиката чрез коалиция с други формации, начело на които стоят сътрудници на тоталитарните комунистически служби като Съюза на патриотичните сили „Защита“ на Йордан Величков и „Нова зора“ на Минчо Минчев и се стигне до обсебването на МВРО от Красимир Каракачанов, също агент на ДС.

И тъй като в България не действа лустрация, няма как да се възпират сътрудници на репресивния апарат на БКП да заемат ръководни постове, включително и в политически партии.

В най-прясно учредената партия „България може“, която споменахте, очевидно се е преценило, че могат да разчитат на опита на бившия съдържател на явочна квартира на ДС Александър Маринов, който той е имал като политик в БСП и след това като ръководител на стратегическия съвет на президента Румен Радев.

Сигурен съм, че ако самият Радев стартира партиен проект, то подкрепата на фигури от ДС или нейни сътрудници ще бъде огромна. Да не забравяме, че при втория мандат той бе подкрепен от инициативен комитет, който бе пълен с агенти на ДС.