У нас е разпространено клишето за лошите израелци, които са окупирали държавата на палестинците и ги тероризират. Малко се знае как реално се е стигнало дотук. И как изглежда картината, погледната и от друга страна.
Реалността е малко по-различна:
– Няма държава Палестина и палестинска нация преди Втората световна война.
Тази територия е била част от Османската империя. Турция е победена в Първата световна война и губи имперските си владения в Близкия изток. Областта Палестина става английски протекторат. Населението е смесено – арабско и старо еврейско (тук е било древното еврейско царство, отпреди 3000 години, на Давид и Соломон). След арабските завоевания през вековете, към началото на XX век арабите в областта Палестина са към 500 хил., срещу не повече от 100 хил. евреи, има и 100 хил. християни.
Към този момент местните се наричат араби от Палестина, не палестински народ. Има традиционна (религиозна) вражда между араби и евреи на тази територия. Според ислямистите евреите са врагове на исляма, защото те убили пророка Мохамед. Ислямът по принцип е враждебен към други религии, нарича ги неверници. Няма друга религия, според която последователите й да извършват самоубийствени атентати в името на своя Бог.
Лидерът на палестинските араби и главен мюфтия на Ерусалим Амин ал Хусейни на среща с Хитлер. Преди и по време на войната палестински араби си сътрудничат с Третия райх в унищожението на евреите. Снимка: от документални кадри
Когато областта Палестина минава под английско управление, в тези земи започват да се заселват евреи от Европа и света. Богат еврейски фонд съдейства за преселването на евреи, като купува за тях земя от местни араби. Това се посреща с недоволство от арабските страни и спорадични бунтове сред местните. Потокът преселници намалява и секва към края на 20-те години, дори има отлив на евреи от Палестина.
След идването на Хитлер на власт евреи от Германия бягат в британския протекторат Палестина. Натам започват да бягат и евреи от цяла Европа. Преселването продължава през цялата война.
През 1941 и 1943 лидерът на палестинските араби Амин ал Хусейни, главен мюфтия на Ерусалим, се среща с Хитлер
да договарят сътрудничество за унищожението на евреите. Организират диверсии в еврейски градове и др. Проваля се опитът за отравяне на водата на Тел Авив, но има успешни погроми върху напоителни системи и градини на евреите, подобно на „кристалните нощи” в Германия. Към онзи момент арабски страни и движения симпатизират на Хитлер. Третият райх печели мюсюлманите със своя антисемитизъм.
През 1947 г. нетърпимостта и непрекъснатите конфликти между араби и евреи прераства в гражданска война. Идеята да се създаде еврейска държава в земите на древното еврейско царство внасят допълнително напрежение. На Запад разглеждат идеята като жест към преследваната с векове нация и жертва на Холокоста.
– През 1948 г. ООН създава държавите Израел и Палестина.
За Ерусалим е предвидено да е общ, със специален статут, защото е свещен град за три религии – християнска, юдейска и ислямска.
Евреите приемат решението за създаване на две държави, палестинските араби – не. И околните арабски държави не искат да има държава Израел. Веднага я нападат от всички страни. От 1948 г. досега е имало 4 арабско израелски войни и още две между Ливан и Израел. Срещу Израел отначало се изправя алианс от 7 арабски държави. Те приемат стратегията на трите НЕ – не на признаване на Израел, не на прекратяване на войната и не на преговори с Израел.
Но Израел побеждава във войните, завзема територии във всички посоки и „търгува“ земя срещу мир. Така постига мирни договори с Египет и Йордания, и мирни граници с тях. Палестински организации и паравоенни правят опит да свалят краля на Йордания заради умерената му позиция срещу Израел. Той отвръща с военни действия и ги гони от страната.
Поредица от преговори, споразумения за прекратяване на огъня, мирни договори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина, се редуват с нова вълна от атентати и военни действия, нови екстремистки групировки на сцената.
До момента и Иран е против съществуването на държава Израел. Иран е персийска държава, не арабска. Няма граници с Израел, не делят територии. Но е ислямски теократичен режим. И с всички средства поддържа терористични паравоенни организации като „Хамас” и „Хизбула”. Напада с ракети Израел по лична заповед на религиозния си водач аятолах.
Останки от самоделни ракети, каквито всеки ден изстрелват от ивицата Газа по израелски селища. Снимка: Александър Йосифов
– При първата арабско израелска война 700 хил. араби се изселват
или са прогонени от окупираната от Израел част от територията, определена за палестинска държава. Същевременно 700 хил. евреи от арабските страни в Близкия Изток са прогонени или се преселват в Израел. Заселват се и европейски евреи, оцелели след Втората световна война.
До края на 50-те години там се преселват и близо 50 хил. български евреи. Те предпочитат Израел пред родната България. По време на войната са спасени от депортация в Германия, но също така в България са преследвани с антиеврейски закони, изселвани, имуществото им е ограбвано.
Евреите правят от пустинята градина, силно контрастираща с околните територии. От 90-те години насам там се преселват и много руски евреи.
– В момента малко над 2 млн. араби живеят в Израел,
участват в избори, имат партии и представителство в Кнесета – израелския парламент. Средната продължителност на живота на арабите в Израел е с 15 години повече от тази на арабите в автономните палестински територии. Част от окупираните земи имат автономно местно управление от араби. Израел е опитвал различни форми да им дава самоуправление, но без присъствие на израелска армия там, териториите се превръщат в плацдарм за терористични нападения и атаки срещу Израел.
– Има две палестински правителства и две територии, част от държавата Палестина.
В автономията на Западния бряг (по-голямата територия) президент е Махмуд Абас, по-умерен лидер на Организацията за освобождение на Палестина. Територията се контролира отчасти от Израел. В Западния бряг има и израелски военни бази. Около 15% от 2,5-3 млн. население са израелски заселници.
В ивицата Газа управлява „Хамас” – паравоенна терористична ислямистка организация, която е превърнала населението там в заложник и жив щит при атаките срещу Израел. Населението масово е обучавано да воюва с евреите, децата от малки се възпитават, включително с детски филмчета, че евреите са кучета, и трябва да бъдат избивани (виж тук).
По границата с Газа е изградена ограда. Години наред отвсякъде от ивицата Газа изстрелват ракети към територията на Израел. Използват и огромно количество самоделни ракети, дори от водопроводни тръби (виж тук).
Израелски селища близо до ивицата Газа блиндират стени и покриви откъм границата. Правят бомбоубежища в къщите и щитове по автобусните спирки, заради постоянния обстрел и множество осакатени от самоделките хора.
С паричните помощи от ЕС и др. властите в ивицата Газа копаят тунели и подземия, купуват и складират там оръжия. С тунели проникват и на територията на Израел и извършват атентати, включително самоубийствени. С тунели заобикалят и под границата с Египет, за да внасят контрабандно оръжия. Съседните на палестинските автономии арабски държави не допускат преселване на палестинци. Палестински лекар може да си намери работа в Израел, но не и в Египет и Ливан.
Израел отвръща на нападенията на „Хамас” от Газа и на „Хизбула” от Ливан на принципа „око за око, зъб за зъб”. Често пъти отговорът е несъразмерно по-голям. Арабските телевизии и отчасти европейските въртят непрекъснато кадри за жертвите от техните удари, но са по-пестеливи за непрекънатите терористични нападения и ракети срещу Израел.
