Не „политическа“ криза, а войни на олигархията

Не „политическа“ криза, а войни на олигархията
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    26.08.2024
  • Сподели:

Преди известно време писах, че действителната власт в републиката ни все по-неприкрито се упражнява от… босовете на българската олигархия.

 

 

 

Последните събития преизобилно потвърждават това. Отвратително обаче е, че казионните ни (дали не е по-точно да се каже – олигархично овладените ни) медии, лицемерно се преструват, че това не е така. Наричат войните на олигарсите „политическа криза“. Дайте си сметка обаче, че всички „сътресения“, заставания „пред прага на конституционна криза“ и т.н. се „произвеждат“ в страната ни днес от разгорелите се олигархични и персонални конфликти между: а) Делян Пеевски и Ахмед Доган, б) между Делян Пеевски и президента Румен Радев (олигархичният кръг, зад когото все още е тъмен).

Да, абсолютно безсрамно е да се преструваш например, че „гръмването на скандала“ с одиозната персона на Румен Гайтански-Вълка е нещо ново. Съвсем очевидно е, че това е просто следващият, „горещ“ етап от войната между Делян Пеевски и Ахмед Доган – от войната им за овладяване на олигархичния кръг ДПС. Единственото неизвестно за широката ни публика до днес в този „скандал“ се оказва това, че въпросният „Вълк“ е бил от години свързан тясно с „почетния председател на ДПС“. В кой знае защо четеният от мен сутрин вестник „24 часа“ миналата седмица ни се поднася някаква безкрайно оплетена история с почти десетилетна давност, започнала с някакъв си транспортен министър в правителството на… Орешарски, който след падането на това правителство чрез сина си и дъщеря си купил ТЕЦ Варна, а мажоритарен акционер във фирмата им през 2018 г. станал – Доган. След това, през 2022 г. този ТЕЦ натрупал огромни дългове, били му наложени запори, но всичко изведнъж се ликвидирало с някакъв (необезпечен) кредит, изтеглен от фирма именно на „Вълка“ от Българската банка за развитие. Цялата дълга, предълга история ни е разказана от „24 часа“ под заглавие: „Какво означава това? ТЕЦ Варна от държавата през чехи и Доган, до бивш министър“. Направо е унизително да се чудят „какво означава това“ и да ни обременяват с разни имена на фирми като „Био Майнинг“, „Пътстройинженеринг“, „Кристална вода“ и т.н. – на „Вълка“ ли, на тоя ли, на оня ли – след като е повече от ясно: цялата тази задкулисна каша може вече да излезе по медиите, защото Делян Пеевски реши да удари Доган и „да му го върне“ за жестоко уязвилото го „Късно е либе за китка“. Същественото обаче, което научаваме днес, е колко отдавна текат тези тъмни сделки, необезпечени кредитирания, прехвърляния и т.н., колко отдавна имаме разни всевластни „Вълци“ – всевластни, защото са „на Доган“, колко отдавна имаме цяла банка, която е и на „Вълка“, и на Доган, и как те всичките изведнъж могат да престанат да са всевластни, защото пък… прокуратурата, следствието, полицията (май) са… на Пеевски. Стара история, казват. А защо тази „стара история“ е текла необезпокоявано от 2017 г.? Кой управляваше страната тогава? Не беше ли Бойко Борисов и ГЕРБ, които тогава бяха в „конспиративен мир“ и с Доган, и с Пеевски, и затова тази история тогава бе неизвестна за „24 часа“? Защо за всичките тези схеми тогава сигнализираха от ДБ, но никой не им обръщаше внимание? Сега може би следва да очакваме „отговора на Доган“ (ако той вече е възможен, доколкото „обръчите от фирми“ май отдавна се въртят около кръста на други „художествени гимнастици“).

Абсолютно безсрамно е обаче да се преструваш, че не разбираш също защо известната само на кръгове в „дълбоката ни държава“ Горица Кожарева не успя да стане служебен премиер и защо Радев изведнъж застана твърдо срещу МВР министъра Калин Стоянов, като с това изправи страната ни пред почти „институционална криза“ и отлагане на изборите в парламентарната ни република за неопределено време. Би ли могъл някой (направо ще кажа – с ума си) да повярва, че Радев се е изправил така твърдо срещу въпросния министър, защото… застанал „на страната на ПП-ДБ“ и затова „не подписал на Горица“? Не е ли очевидно, че се е изправил срещу въпросния Калин Стоянов, защото във войната му със същия Делян Пеевски МВР министърът май е от… страната на Пеевски (да, от страната на Пеевски, а не просто на ГЕРБ). И ето: „отговорните за благото на държавата“ Радев и Пеевски са във все по-откровено махленски конфликт и са се „запънали“ оттук насетне да се „надцакват“ безкомпромисно, пък каквото ще да става. „Човекът на този, който ме нарича „мистър Кеш“, няма да допусна като министър, ако ще и да нямаме легитимен парламент и правителство до второ пришествие“ – това ни каза Радев с отпращането на Горица Кожарева. „Макар и да имам още поне десетина „мои хора“ за МВР, няма да му отстъпя на този, който ме нарича „г-н Магнитски“, и ще му налагам въпросния, за да знае кой собствено реди пасиансите у нас“ – това пък ни казва Делян Пеевски. И в резултат от битката им нямаме и няма да имаме скоро нов парламент, ново редовно правителство.

Накрай, не ви ли прави впечатление също, че след разгоряването на битките между олигарсите, между олигарсите и президента, между разни „Вълци“ и пр., Бойко Борисов и ГЕРБ потънаха в необичайно за тях мълчание? Не че и те си нямат олигархия, но при разгорялата се война не е ясно дали Пеевски няма да посегне и към „гербаджийската“, за да подсили армията си. Не ви ли прави впечатление особено това, че напоследък съвсем фалшиви станаха и идеологическите самоидентифицирания в страната ни? Делян Пеевски бил „ревностен евроатлантик“, но даже преди Радев основният обект на неговите атаки е… коалицията ПП-ДБ. Не „Възраждане“, не БСП, които безспорно са „антиевроатлантици“. Защо? Защо освен това – ако Пеевски наистина е такъв ревностен „евроатлантик“, не сме чули пък Костадин Костадинов да е отронил и една остра дума срещу него? Защо за него „иноагентите“ също са изключително в ПП-ДБ? Защо самият „традиционно евроатлантически“ ГЕРБ (заедно с депутатската група на „евроатлантика“ Пеевски) гласуваха внесения от „Възраждане“ откровено проруски закон срещу т.нар. пропаганда на нетрадиционни сексуални ориентации в училище? Дали защото в битката на олигарсите и патриотарско-пропутинският електорат се е превърнал в резервен ресурс, който не може да се пренебрегва.

Не мога следователно да не призова читателите, които все още запазват здрав разум в себе си. Огледайте се и вижте: ожесточилата се война на олигарсите оголи нещо, което до този момент не виждахме напълно ясно. Истинската власт в страната от години е в ръцете на „хората на този или онзи“ – от разни „Вълци“ до разни „МВР министри“, от хора с прозвища до… прокуратури и специални служби. И всички – помислете си защо – въпреки че са един срещу друг са… срещу ПП-ДБ. Не означава ли това, че „безпрецедентната политическа криза в страната ни“ може да бъде преодоляна не с „отвратено негласуване“, а с гласуване за онези, които всички, всички воюващи помежду си мразят. Не обаче с гласуване за разни „Величия“. Защото, уважаеми, няма, няма как да се върнем в онова „славно минало“, в което „сме вдигали шум край Босфора“. Най-много да продължим да си стоим в настоящето, в което… вдигаме шум (по баровете) в Халкидики.

 

 

 

Калин Янакиев

Станете почитател на Класа