Месец юни винаги е изключително интересен за всеки, който се занимава с енергийния преход. Тогава излизат две ежегодни публикации – World Energy Investment на International Energy Agency и Statistical Review of World Energy на Energy Institute. Първата дава представа накъде отиват парите, а втората отчита окончателните данни за производството и потреблението на енергия и съответните емисии на парникови газове по източници и страни за изминалата година.
Когато говорим за „енергиен преход“, трябва да знаем какво практически означава това. Първо, става въпрос за увеличаване на дела на някой „нов“ енергиен източник до над 50% от цялата енергия в света. Второ, означава огромно намаление на потреблението на „старите“ енергийни източници в абсолютна стойност. В контекста на целите за нетни нулеви емисии към 2050 г. говорим за над 90% намаление на потреблението на изкопаеми горива.
Медиите отразиха първия доклад със заглавия от сорта на „Глобалните инвестиции в чиста енергия ще стигнат 2 трлн. долара тази година. Това е два пъти повече от сумата за изкопаеми горива“. Човек остава с впечатление, че светът бързо се трансформира и всичко върви по план. Поглед в детайлите обаче показва доста различна картина.
Първо, в сумата на „инвестициите в чиста енергия“ влиза не само производство на енергия (ВЕИ, хидро и ядрена), а също и инвестиции в електроенергийни мрежи, енергийна ефективност, съхранение, продажби на електромобили, водород, улавяне и съхранение на въглерод и други, които всъщност представляват енергийно потребление. От другата страна стоят инвестиции само в производство на енергия – добив, преработка, транспорт и ТЕЦ на изкопаеми горива. Покупките на автомобили с двигатели с вътрешно горене например отсъстват. Да не говорим за кораби, самолети, камиони, трактори и т.н., които гарантират потребление на изкопаеми горива за десетилетия напред. Ако сравнението се прави само на база производство на енергия, изкопаемите горива привличат повече пари от ВЕИ и през 2024 г. А един долар инвестиция в нефтено или газово находище дава десетки пъти повече енергия от същия долар, инвестиран в соларни панели.
По-лошо, инвестициите в изкопаеми горива стабилно растат ежегодно от 2020 г. насам – през 2024 г. ще достигнат най-високото си ниво след Парижкото споразумение (около 1.1 трилиона долара). И това не се случва само в Китай, Индия и Арабския свят, а дори и в САЩ, Канада и Австралия. Напук на медийното говорене дори окончателните инвестиционни решения за изграждане на нови въглищни ТЕЦ надхвърлиха 50 GW през 2023 г., а цялостните инвестиции във въглища ще достигнат 160 милиарда долара през 2024 г. Това е връщане към рекордните нива от периода 2010–2012 г.
Докладът отчита и много други препятствия пред енергийния преход. Доминацията на Китай е очевидна – там се правят над 35% от инвестициите в чиста енергия в света. Само през 2023 г. в Китай са инсталирани повече фотоволтаични панели, отколкото в цялата история на САЩ. Там се продават над 50% от електромобилите. Цялата „индустрия на прехода“ се субсидира с цел да превземем глобалните пазари. Въпреки това Китай продължава да увеличава потреблението на въглища, нефт и газ. Докладът отчита, че за да се постигнат глобалните цели, инвестициите във ВЕИ, мрежи и съхранение трябва да се удвоят, а тези в „чисто потребление“ – да се утроят. Говорим за мащаб от над 5 трилиона долара годишно. В същото време инвестициите в изкопаеми горива трябва практически да спрат сега. Не е много вероятно.
Две думи и за енергийната статистика за 2023 г. на Energy Institute. Глобалното потребление на първична енергия отчита 2% ръст спрямо 2022 г., изкопаемите горива отново осигуряват 81.5% от него, а въглеродните емисии от изгарянето им скачат с нови 1.5%. Наблюдава се гигантски скок на емисиите от факелен газ (+7%) и индустриални процеси (+5.5%), които са в допълнение. Ако се върнем към дефиницията на „енергиен преход“, спокойно можем да отчетем пълната липса на такъв на глобално ниво. Всъщност основният енергиен източник на цивилизацията в цялата история до ХХ век – потреблението на биомаса за енергийни цели – също продължава да расте в абсолютни стойности, макар че отдавна има много малък относителен дял. Това значи, че дори първият енергиен преход на човечеството – от дървесина и отпадъци към изкопаеми горива – все още не е съвсем завършен. А ние се надяваме да направим втори преход в рамките на едно поколение…
Източник: forbesbulgaria.com
