Изборите в неделя не са просто отговор на въпроса коя партия ще спечели или коя ще управлява впоследствие. Сегашният вот не е и толкова за това дали ще победят десни или леви партии, дали надмощие ще вземат либерални или консервативни формации. Нещо много по-важно е заложено на тези избори. И то е следното: искаме ли България да съхрани и малкото останала своя независимост, или ще се съгласим тя окончателно да се превърне в безмозъчна кукла, задвижвана от командите на Брюксел и Вашингтон. Именно това е основният въпрос, на който ще отговаряме като избиратели в неделя. Давайки гласа си за една или друга формация, ние всъщност ще покажем каква съдба искаме да има родината ни – стопроцентово подчинена на чужда воля или стремяща се към независимост.
Наблюдавайки поведението на главните действащи лица в отделните партии, ние веднага разбираме кой от коя страна на въпросното противопоставяне застава. И тук няма никакво значение дали една формация се определя като лява или дясна, дали изповядва либерални или консервативни ценности. Единственото, което има значение, е дали подкрепя българската независимост. Със сигурност сте забелязали, че има партии, при това от желаещите отново да управляват, които правят всичко възможно, за да сведат ролята на България в международните дела до абсолютната нула. За фронтмените на тези формации понятието български национален интерес не означава нищо. Те се вълнуват единствено от това как да защитят евроатлантическия интерес. Да, подобна защита води до тежки последици за страната ни. Инфлацията галопира, цените на всичко се вдигат, повечето българи обедняват. Само че тези обективни факти изобщо не се отразяват на мисленето, ако има такова, на евроатлантическите партийци. Те се вълнуват единствено от това дали някой третостепенен чиновник от американския Държавен департамент или от Европейската комисия ще ги удостои с мила дума за родоотстъпничеството им. Тези наши политици отдавна са се превърнали в европудели, които възторжено въртят опашка, трепетно очаквайки брюкселското захарче. Те не се интересуват от тревогите на сънародниците си. За тях важно е мнението на разните там урсули, борели, мишели и всевъзможни други анонимни чантаджии.
Те отсега се готвят да обсипят с телешко обожание г-жа Фон дер Лайен, която ще дойде в България точно в деня преди вота. Официалната цел на посещението е да присъства на откриването на интерконектора с Гърция. Честно да ви кажа, аз вече не помня колко пъти го откриваха това съоръжение. Кирил Петков особено обичаше да се занимава с такова откривателство, но въпреки всичките му усилия или може би тъкмо заради тях интерконекторът така и не заработи по време на неговото премиерстване. Вероятно в събота под благосклонния поглед на г-жа Урсула природният газ най-после ще потече.
В интерес на истинита последните публични изяви на тази госпожа предизвикаха основателни съмнения доколко адекватни са хората, които стоят начело на ЕС. В станалата си вече прословута реч пред Европейския парламент г-жа Урсула изговори толкова глупотевини, че май наистина си я е писала тя, а не е разчитала на професионални писачи на подобни слова. А буквално преди дни пак тя открито заплаши италианските граждани, че ако гласуват не „както трябва“ на парламентарните избори, може да ги сполети съдбата на Унгария и Полша, тоест да почнат да им спират полагащите им се средства по еврофондовете. Вероятно и в резултат на подобни заплахи италианците направиха победител на тези избори Джорджа Мелони. Да, бъдещата министър-председателка на Италия изобщо не е някакъв бунтовник срещу официозната евроатлантическа система. Лидерката на „Италиански братя“ е твърд привърженик както на санкциите срещу Русия, така и на постоянното изпращане на оръжия за Украйна. И все пак Мелони понякога влиза и в директна конфронтация с Брюксел, особено по въпроса за наводняващите Европа мигранти.
Показателен е фактът, че тя спечели толкова убедително парламентарните избори в Италия. Въпреки че не е класически бунтар, много избиратели видяха именно в нейно лице политическата фигура, която най-добре може да отстоява независимостта на страната им. Въпросът, който особено би трябвало да вълнува нас в България, е дали тук имаме политици, които да отстояват преди всичко националния интерес. И понеже този термин се използва от кого ли не и всеки влага в него каквото съдържание си иска, нека кажем така. Българският национален интерес изисква нашите управляващи, които и да са те, да се грижат преди всичко за добруването на българските граждани. И веднага конкретен пример. Защитаваха ли българския национален интерес доскоро управлявалите хора от „Продължаваме промяната“, когато се отказаха от руския природен газ и когато извършиха куп враждебни действия по отношение на Русия? Не, разбира се. Те безспорно защитиха интересите на г-жа Урсула, г-н Байдън и техните кръгове, но навредиха страшно много на собствената си страна. Навредиха както на бизнеса, така и на обикновените български работници. Доскорошните управляващи направиха така, че продукцията на много предприятия беше оскъпена, а това неизбежно повиши цените на стоките и изпразни джобовете на купувачите. Този пример е показател за това как се потъпква българският национален интерес и как се изпълняват задачите, спуснати от чужди центрове.
А сега хората, които извършиха това истинско национално предателство, отново искат да управляват. „Да си довършим работата“ гласи един от особено глупавите им предизборни лозунги. Коя точно работа имат предвид? Ако е тази с пренебрегването на националните ни интереси, благодаря, никой нормален българин няма да иска такава работа да бъда довършвана. Съвсем други политици са нужни на България. Трябват ни хора, които да имат достойнството и смелостта да се противопоставят на евроатлантическите началници, когато нашите интереси налагат това. Няма никакъв смисъл да гласуваме за проекти, измислени далеч извън границите ни или в някое посолство в София. Нуждаем се от партии, които защитават България.
Петър Волгин, Ретро
