Министерският съвет прие вчера решение да се премахнат възрастовите ограничения за получаване на научните звания „асистент“ и „научен сътрудник“. До момента само хора до 35 и 40 години можеха да влизат в системата на науката и образованието със званията „асистент“ и „научен сътрудник“. Вече като асистент може да се реализира и 60-годишен учен.
Тази идея на пръв поглед не изглежда лоша на фона на кризата за преподавателски състав и научни кадри във висшите училища. Какво обаче ще се получи на практика, е съвсем друга тема.
Проблемът в българското образование и наука е най-вече в липсата на млади преподаватели. Кабинетите в почти всички университети и в БАН са пълни с научни мастодонти, живеещи във времената отпреди 20–30 и повече години. Тези хора в повечето случаи нямат никакво желание да променят методите си на преподаване или да развиват кариерата си. Заради това и студентите не са доволни от качеството на образованието, което получават. Това положение, естествено, се отразява и върху качеството на кадрите, които излизат на пазара на труда и които бизнесът после трябва да доквалифицира.
С премахването на възрастовите ограничения вероятно ще се премахне един вид дискриминация, но ще се засили друг. Просто младите още по-трудно ще намират място в науката у нас и ще им остане само реализацията зад граница, където има реални преференции за тях.