Случка в планината, описана във Фейсбук, се превръща в централна новина на телевизиите и става повод за репортажи и коментари в студио.

Незнаен човек от Фейсбук публикува статус от 10 реда и снимка на държавна облигация от 1907 г. Тя е споделена над 20 хил. пъти. Документът показва как България уж дала държавен заем на Франция 145 млн. златни лева. Неизвестен исторически факт. Крият го. Няма го в учебниците…

Всъщност е обратното – облигацията показва, че България е взела заем. Толкова споделяния няма нито една обективна статия, аналитична или историческа, от която и да е медия през годината.

Благодарение на Фейсбук всеки случаен човек вече е журналист, става свидетел на нещо, някъде, където няма телевизионни репортери. Пише го, снима го. Дали казва истината, е отделен въпрос.
Досегашната практика показва, че телевизии, големи медии се хързулват по някой статус на очевидец във Фейсбук и след 2 дни започва изясняване, че не е точно така.

Но преобладават нагласите, че медиите не казват истината.

И всеки, който разкрива във Фейсбук нещо ново и различно или клейми гръмко някого, става доблестен журналист.

Тези нагласи се засилват, особено когато медиите са обслужващи, каквито са българските мейнстрийм медии в момента. А големите медии вече следят внимателно социалните мрежи, какво предизвиква интерес и се опитват да го експлоатират в своя полза. Или в интерес на онези, които обслужват. Като много често се подвеждат от социалните мрежи.

В общи линии недоверието е към „журналята”, а не към фейсбук-публицистите. И така се стига до заместване на медии с измислени новини от Фейсбук. Всеки вади някакви произволни факти, напише ги като цитат с картинка, портрет.

И такива фейсбук-публицисти и блогъри, често се явяват критици на медиите и обявяват за фалшива новина дори обективни публикации и данни.

Така от една страна в България има обслужващи основни медии, които що-годе използват обективни източници на информация и спазват някакви професионални стандарти, а от друга страна в социалните мрежи ги игнорират като недостоверен източник.

Това е медийната среда, в която живеем във второто десетилетие на XXI век. Общественото мнение се формира до голяма степен от социални мрежи, противопоставящи се на медии и често цитирани от тях.

Социалните мрежи са конкурент и коректив на големите медии, така те не могат да премълчават новини и да манипулират успешно, защото лесно ги разобличават.

Но социалните мрежи са и най-големият разпространител на фалшиви новини, безогледни коментари и погрешни оценки.