И това е само една от емблемите на периода, който е загубил правото да му честваме 30-годишен юбилей

Годината на 30-я юбилей от 10 ноември започна с едно събитие, заради което този юбилей няма как да звучи празнично. В европейско проучване страната ни за пореден път се оказа дежурният шампион отзад напред - България е на първо място в Евросъюза по смъртност заради консумация на храни убийци и изобщо заради нездравословно хранене. Антишампион страната ни стана в изследване на университета "Фридрих Шилер" от германския град Йена, което обхваща данни от 1990 до 2016 г. на 51 страни от Европа. Не, ние не сме най-отгоре в класацията - първите 11 държави с най-висока смъртност от лошо хранене са все бивши съветски републики. Веднага след тях, тоест 12-а, е България. Това означава, че сме 

първи в ЕС по хранителна смъртност 

У нас този показател е 260 на 100 000 души, или средно годишно 35 298 души са починали от болести на вредното хранене. Тоест всяка година опасните храни убиват по един средно голям български град. Най-здравословно се хранят жителите на Испания, Израел и Франция, където починалите от вредното хранене са 43 души на 100 000 (в първите две) и 46 във Франция. 

Агенция БГНЕС, която първа разпространи тази новина, се обърна за мнение и оценка към специалист - д-р Райна Стоянова от клиниката по "Ендокринология, метаболитни нарушения и диететика" в УМБАЛ "Царица Йоанна- ИСУЛ". Разбира се, проблемът има няколко страни, но д-р Райна Стоянова е категорична: "Основната причина за неправилното хранене на българина е липсата на финанси и кризите, през които народът ни минава. По-възрастното поколение страда от неправилното хранене поради ред причини и в немалка степен те са финансови.

Хората си мислят по-скоро дали имат какво да ядат, а не какво да ядат". И така консумират инфаркт, инсулт, рак, диабет. Д-р Стоянова е убедена, че именно беднотията и мизерията водят хората дотам, че да пренебрегват здравето си. Според медика трябва на човек всичко да му е наред, за да може да помисли какво точно купува и да търси чиста и здравословна храна, т.нар. био продукти, които обаче всички 

не могат да си позволят поради високата цена 

С една дума, хранителната смъртност у нас не е индивидуален проблем, макар че се стоварва върху всеки конкретно. Това е смъртност, която ни докара системата на дивашкия капитализъм. У нас го наричат преход, демокрация, либерален или неолиберален капитализъм, цивилизационен избор, или пък европейски път, но всички тези етикети бяха наложени, за да промият мозъка ни, че не сме попаднали в непроходимата джунгла на историческа безпътица - или точно в дивашкия капитализъм. Тези безобидни и дори лъскави за някои етикети бяха дрогата, която три десетилетия притъпяваше сетивата към съпротива и непримиримост, а и ни зомбираше да приемаме същата тази система като неизбежност, пир на потреблението и веселба. 

И тези 260 смъртни случаи, а също измиращият средно голям български град, са белег на джунглата, в която е попаднала страната ни. Те са емблемата на 30-годишния исторически период.

Но той има и други емблеми. Лицата на епохите се подреждат от хроники, документи, надписи, сгради, паметници, спомени. Днес вече имаме много по-точен, но и по-мощен инструмент за щрихирането и извайването на тези лица - статистиката. Сондата на сухите иначе числа и показатели безпристрастно вади на повърхността характеристики и тенденции, оценки и отношение.

Да се вгледаме тогава в останалите емблеми на 30-годишен дивашки капитализъм в България. Те са взети от данни на национални и чужди институции и проучвания. Какво извлече сондата на социалните факти? Около 70% от българските домакинства получават доходи на член от семейството, които са по-малки от необходимите за издръжка. Близо 40% от домакинствата имат доход на член от семейството под прага на бедност. Последните три-четири години 

в мизерия живеят 35-40% от българите 

Други близо 39% от населението, или 2,766 млн. души, са били в риск от бедност и социално изключване - те не могли да си плащат безпроблемно сметките и да посрещнат неочаквани разходи. 29% от децата до 17-годишна възраст в България са изложени на риск от бедност. От 2016 г.  България е шампион в ЕС по индекса на Джини, или световния показател за неравенството - доходите на най-богатите 20% от българите са 8,2 пъти по-високи спрямо на най-бедните 20% от населението. За четвърт век преход и еврочленство България се срина от 27-о на 59-о място в света по индекс на човешкото развитие, който включва, най-общо, такива показатели като здраве, продължителност на живот, достъп до образование и покупателна способност. 

Да видим сега какво се вади от здравната сонда. България е на първо място по смъртност в ЕС, с най-висока детска смъртност и втора по най-ниска продължителност на живота (пред нас е Литва). България е и между страните в света с най-висока преждевременна обща смъртност, майчинска и сърдечносъдова смъртност, с най-висок дял на сърдечносъдови, онкологични и други трудно лечими болести. Ако през 1988 г. смъртността е била 11,9 промила, през следващите години тя скача до 15,3 промила. Някои експерти смятат, че след 2000 г. смъртността е станала по-висока от периода 1934-1990 г.

Отделно 20-25% от хората с ниски доходи са лишени от достъп до здравната система, не си купуват и лекарства поради безпаричие, а над 1 млн. възрастни не се хранят нормално, защото нямат пари за протези, мостове или коронки. Цивилизационният ни избор харчи най-малко за здраве на човек от населението в рамките на ЕС, но пък изсмуква най-високи лични доплащания в общността - 45-50%. Цели региони останаха без общински болници и здравни пунктове, в определени места в радиус от 50-100 км няма не само лекар, но и аптека, а 80% от легловия фонд в болниците се намира в 4 града. След като страната ни влезе в най-богатия клуб на света, българи умираме от лечими болести не за друго, а защото останахме без пари и не може да си платим. Пазарният джихадизъм у нас е подложил на сеч здравеопазването в неблагополучните региони. В джунглата на дивашкия капитализъм няма здраве за всеки българин. И това е направо гербова марка на тази система. А какво да кажем за 

стопяващото се население 

От демографската си територия страната ни е загубила 2 млн. души за тези 30 години - поради миграция, висока смъртност и ниска раждаемост. В този смисъл не сме ли завоювана държава - завоювана от модела и ценностите, които ни стовариха, но и които ние дълго време смъркахме като наркомани. На година страната ни се топи средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. Дивашкият капитализъм не може да осигури нормално възпроизводство в българското семейство. Според наши и международни оценки в средата на века страната ни ще се срине до 5,1 млн., а в края - до около 3,4 милиона души.  Българите ще се сринем до нивото на малцинство в собствената ни държава, защото ще станем третият етнос след турците и циганите. Демографската ни катастрофа е направо национална заплаха и за съжаление това също е гербова марка на историческия период след 10 ноември. Цивилизационният избор ни докара до свободно падане към дъното на историята, където лежат кокали и вкаменелости на други племена, етноси, държави и цивилизации. 

Може да продължим и с образованието, престъпността, правосъдието, банките, културата, обществените нагласи, медиите. Гнилостта във всяка от тези сфери е толкова нашироко и надълбоко, че всяка една от тях сама по себе си представлява емблема на българския капитализъм. Моделът е станал противопоказен не само със закони, правила, приоритети, ценности, държавно и обществено устройство. Той е станал опасен и носи смърт дори в сфери, където кракът й не би трябвало да припарва - в храните, здравето. 

Така че 30-ят юбилей на дивашкия капитализъм няма право на тържества. Напротив, мнозинството българи биха искали да чуят траурните ноти от изпровождането му на сметището на историята.