България получи одобрение за т.нар. чакалня на еврозоната. Няма как обаче страната да въведе еврото преди 2022, пишат няколко немскоезични издания. Впрочем, 40% от германците са против въвеждането
на еврото в България.
Швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) посочва, че България възнамерява да влезе едновременно в Механизма на обменните курсове ERM II и в Банковия съюз. ERM II, който е един вид преддверие към еврото, твърдо обвързва с еврото валутата на страната-кандидатка за влизане в еврозоната, като са възможни отклонения от най-много +/-15% от курса на еврото. Поне две години кандидатът трябва без особени сътресения да се справи с тази задача, преди да се премине към въвеждане на еврото. Фактът, че България едностранно е обвързала лева с еврото, не променя с нищо този срок, разяснява изданието.
Случаят с България се различава малко от предишните. Защото днес кандидатите за присъединяване към еврозоната трябва да са и част от Банковия съюз - задължително условие преди въвеждането на еврото. При предишни разширявания на еврозоната това не се е налагало, тъй като тогава Банковият съюз все още не съществуваше. Членството в него означава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт на Майн и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) в Брюксел ще засилят надзора над банковия сектор в България. НЦЦ посочва още, че България може да въведе еврото не по-рано от 2022 година.
Готова ли е България?
България иска еврото и на хартия нищо не говори против това: бюджетът на страната е балансиран, а държавният дълг е под 30% от БВП - един от най-ниските въобще в ЕС, пише по темата "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ). България се справя добре и по отношение на инфлацията и дългосрочните лихви. С това България изпълнява тъй наречените критерии за конвергенция. Но, преди да бъде приета в еврозоната, тя ще трябва да докаже още нещо: налага се да издържи изпитанието, наречено Механизъм на обменните курсове.
Според Европейската комисия (ЕК), България трябва да подобри своята производителност - отделно от изпълнението на критериите за членство в Банковия съюз. Той беше създаден след избухването на кризата с еврото и не е част от Договора от Маастрихт. Въпреки това България трябва да хармонизира националното си законодателство с европейските правила, което ще бъде подложено на проверка от ЕЦБ. Очаква се това да отнеме около една година, посочва изданието.
ЗЦ припомня и друго: че повече от 10 години след приемането си в ЕС България продължава да е най-бедната страна в Общността, която има и сериозен проблем с корупцията. Брутният продукт на глава от населението е около 7 хиляди евро. За сравнение: в Германия той е 42 хиляди евро, а в Люксембург - цели 103 хиляди евро.
Германците са раздвоени
Според изследване, проведено от социологическия институт Kantrar Emnid, цитирано от сайта wallstreet-online.de, 42% от германците подкрепят идеята в средносрочен план България да бъде приета във валутния съюз. В същото време 40% от анкетираните се обявяват против въвеждането на еврото в България, а 18 процента са посочили, че не могат да се решат. Най-голямо е одобрението за приемането на България в еврозоната сред избирателите на Левицата (59%) и на Социалдемократическата партия (57%). Най-слаба е подкрепата при избирателите на "Алтернатива за Германия" - 25 процента, и ХДС/ХСС - 35 процента.
Проучването е проведено по поръчка на списание "Фокус" в периода 10-11 юли 2018 година. За него са били интервюирани 1010 пълнолетни германци.
