Две от най-новите еврочленки – Естония и България, които на всичко отгоре за пръв път ще са председатели на Съвета на Европейския съюз, плюс старата Австрия – това е триото, което ще насочва дейността на общността през следващите 18 месеца. Прецедент е, че в тройката не влизат две стари и една нова членка, защото британците оплескаха графика, като задействаха чл. 50 от Лисабонския договор, и логично, нямат работа в ръководството на ЕС. Така мястото им бе заето от Естония.
Триото бе създадено именно от този договор през 2009 г. - да се поставят общи цели за 18 месеца напред, защото 6-месечното председателство бе преценено като твърде кратък период. На 23 юни премиерите Юри Ратас, Бойко Борисов и Кристиан Керн представиха общите приоритети за следващите година и половина – икономическо развитие и растеж, сигурност и миграция, икономически и енергиен съюз, промените в климата и Европа като глобален играч на световната сцена. Всеки председател на Съвета има право да акцентира обаче върху теми, които според него изискват по-голямо внимание.
Да вземем Естония или Е-стония, както я наричат заради безспорното ѝ лидерство в създаването на електронно правителство, електронни услуги и въобще на всичко, свързано с тези технологии. Тези теми според Талин ще бъдат единният цифров пазар, насърчаването на електронните решения и информационното общество в областите на политиките на ЕС. Това е в рамките на общия приоритет икономически и енергиен съюз. Когато пое председателството на 1 юли, президентът Керсти Калюлайд заяви, че естонците нямат магистрали и не карат с висока скорост, но пък всички те имат „висока кибернетична хигиена". По нейните думи за въвеждането на електронното управление не са необходими най-нови технологии, а електронна култура. Държавите, които са в началото на този път, е добре да оставят електронните избори за по-нататък, посъветва тя. Според целите на ЕС до края на 2018 г. трябва да влезе в действие Единният дигитален пазар, затова естонците ще се фокусират върху увеличената употреба на е-решения, трансгранични е-услуги и е-търговия.
За България е ясно, че не може да има подобни цели, защото по думите на председателя на новата Държавна агенция за електронно управление Росен Желязков ще имаме е-правителство през 2020 г. може би. Затова пък ще действаме с мотото „Европа за всички" и ще използваме най-вече географското си положение, за да стабилизираме Западните Балкани. „За България като директен съсед е изключително важно да имаме стабилни, демократични, икономически проспериращи съседи и една от амбициите ни е провеждането на среща на страните от Западните Балкани" още по време на естонското председателство, заяви външният министър Екатерина Захариева. Това е българският приоритет в рамките на общия – Европа като глобален играч на световната сцена. Тук трябва да се добави сигурността и миграцията, защото именно въпросните западни комшии бяха част от балканския бежански маршрут в пика на кризата през 2015 – 2016 г.
Колкото до Австрия, „ние сме последни от триото и ще работим по отворените вече теми", заяви генералният секретар за Европа в австрийското външно министерство Михаел Линхарт, цитиран от „Юроактив". Той няколко пъти използва при представянето на целите ключовата дума „граждани". За Австрия най-неотложното предизвикателство е сигурността, „както очакват и европейските граждани", посочи дипломатът. Тя също е свързана с миграцията и на 4 юли военният министър Ханс Петер Доскозил заяви, че Австрия ще прати военни по границата с Италия, както направи през 2015 г. по границата с Унгария, ако мигрантите не намалеят.
Приключилото на 30 юни малтийско председателство на Съвета ще се запомни с прекратяването на роуминга в рамките на ЕС. Какъв ще е споменът от новата тройка, зависи не само от нея, а и от усилията на всички 27 членки.