Мирослава Кортенска

Много често повтаряме, че България отдавна е в Европа. Сега, когато сме вече две години в Европейския съюз, разбираме, че това е една реалност, която ние малко познаваме. Работата с клишета и приповдигнати самооценки не ни помага.
Изкривените ни представи, криворазбраната цивилизация лъснаха с времето. Нашенци, като журналиста Мартин Карбовски, искаха да се представят за баш европейци, като настояваха да заместим кирилицата с латиница, за да можем да общуваме по-лесно в ИНТЕРНЕТ и като пишем sms-и. Макар че е факт, че

къде по-сложната азбука на гърците не им създава трудности

и те не си и помислят да я заменят с нещо универсално. Спомням си ожесточения диспут между псевдоевропейците и големия ни писател Николай Хайтов. В този диспут имаше нещо обидно, че на защитниците на кирилицата и българския език беше вменено, че са някакви изостанали от времето староверци, а другите са модерни реформатори... Днес покойният майстор на българското слово може да бъде спокоен, макар и в гроба. Кирилицата и българският език са част от европейското културно пространство и разноезичие. Това беше първата корекция на Европа спрямо криворазбраната ни цивилизация и нейните войнстващи защитници.
После дойде истерията срещу Вазов и други наши класици, като излишни и демодирани.
Добре че беше „Голямото четене”, че получихме отговор: „Под игото” на Вазов е любимият роман на българите. В Европа общуването между културите се осъществява чрез личностите емблеми – за Испания – Сервантес, за Германия – Гьоте. Сега вече можем да споделим с европейските ни партньори нашата емблема – Вазов.
Имаше един министър на културата, и то професор – Димо Димов, който гледаше с пренебрежение на читалищата ни, като овехтяла българска дивотия... По негово време

много от тези светини с повече от 100-годишна история се превърнаха в кафенета


дискотеки, бинго зали.. За съжаление. Наскоро ЮНЕСКО призна нашите живи човешки съкровища – Бистришките баби и се заинтересува за уникалната културна институция – българското читалище.
С днешна дата в европейската година на творчеството и иновациите съществуването на една от най-старите културни институции у нас – Българска академия на науките, бе поставена под въпрос.
В Европа има специално министерство за научни изследвания и иновации, а у нас дори БАН се оказва излишна.
Добре че е Европа, та ни показа важни ориентири, и добре че на нея не можем да възразяваме, че е старомодна и изостанала. Оказа се, че европейските култури пазят своята идентичност и развиват своя стабилна културна политика. Франция е известна със своята франкофония, която

разпространява френския език и постижения в културата си по цял свят

В центровете „Сервантес” по цял свят четат един път в годината емблематичния роман „Дон Кихот” на Сервантес. Във всички европейски страни се спазва Законът за медиите и по обществените радио и телевизия се излъчва 30% национална културна продукция.
Всички тези очевидни факти ни обръщат към езика ни, към корените ни, към историята и духовността ни като особено важни, за да влезем в европейското семейство, за да ги споделим с него. А преди това самите ние трябва да разберем собствената си стойност и ценности, за да можем да ги покажем като равноправни на партньорите си в Европа. Ако не разберем това, ще си кретаме и циклим по пътя на криворазбраната цивилизация, както е описана от Добри Войников. Преди повече от един век.
Но добрата новина е, че Старият континент няма да допусне да налагаме криворазбраната Европа. Ще наложи коректив на порядките в България. Защото реално ще се почувстваме в Европа, като променим нагласите си и разберем нейния дух, многообразие, толерантност и отвореност.