Промените в Закона за съдебната власт, които бяха представени наскоро в Министерството на правосъдието съответстват на съдържанието на актуализираната Стратегия, която бе приета от парламента. Смятам, че това е един добър начин да се извършват подобрения и да върви съдебната реформа.

Например, предложеното за съдийско самоуправление не е случайно. То е възникнало заради преценката на досегашния опит. Действително трябва да се засили възможността съдиите да участват в своето управление и да имат думата при решаването на проблемите си. Изборът на членове на ВСС е хубаво да става чрез пряк избор на събранието на съдиите, а не чрез делегатски събрания. Защото делегатските събрания опосредяват волята на гласуващите съдии. Тази промяна оценявам като положителна крачка.

Недостатъците в обществото са свързани и с общата преценка за недостатъчна компетентност на лицата, заемащи магистратските длъжности. Затова е добре да се увеличи обхвата на конкурса за влизане в системата с въвеждане на тестове по европейско право и правото по правата на човека, както и да бъдат въведени и психологически критерии за оценка на магистратите, да имат необходимите умения за комуникация с хора, както е записано в предложенията. Също трябва да се прецизира и да се потърси начин за рационализирано избиране на съдиите. Всичко е свързано и с университетската подготовка, но то е нещо, което не може да влезе като изискване в нормативната уредба за съдебната власт. Но що се касае до критериите за заемане на съдебни длъжности, без съмнение, могат да се предвидят такива, които да повишават качествата на лицата, които ще ги попълнят.

А проверките за почтеност, които ще бъдат предмет на работа на инспектората към ВСС и за конфликт на интереси и имотно състояние, които ще бъдат извършвани на едно място, са много необходими за системата. Досега не се обръщаше много внимание на тези неща, но в последните години и с развитието на корупционните рецидиви, изключително е важно тези негативи да се спрат на ранен етап, още преди възникването им.

Разбира се, няма гаранция, че когато един магистрат заеме една длъжност и предварително е установено за него, че не е в конфликт на интереси, това да не се промени впоследствие. Но намирането на начин да се следи за това е важен механизъм за противодействие на дефектите в съдебната власт.

Инспекторатът на ВСС, така както бе замислен първоначално, има в правомощията си много по-широка дейност. Смятам, че предложените сега промени са в тази посока и чрез новата специализирана администрация към инспектората, която може да върши една много полезна работа в намирането и разкриването на зависимости в съдебната власт.

Крайно време беше и да се предложи модел за децентрализация на прокуратурата, както и начин да се отчита резултата от конкретните дела при прокурорите, което вече е направено в законопроекта. За мен е много важно да се оцени работата на прокуратурата досега, която в отделни аспекти представляваше една от пречките за гладко развитие на наказателния процес. Защото на обществото му дойде до гуша да има ненаказаност, и то за очевидни престъпления. А тя се дължеше на определени дефекти в работата на обвинението.

Правосъдното министерство се надява законопроектът да бъде стъпка към излизане на България от мониторинга на ПАСЕ и на ЕК. Мисля, че приложението на закона ще си покаже дали ще отпаднат основанията за мониторинг. Но аз го оценявам като положително влияние. Много колеги се ядосваха на този мониторинг и, може би, с основание, защото се чувстваха засегнати, обаче, аз смятам ,че този етап бе необходим за развитието на нашата правосъдна система. И дано мониторингът вече да си е изиграл своята оздравяваща роля.

----------

Димитър Гочев, бивш конституционен съдия.