Седмица след седмица ни разправят, че е настъпил решаващият миг за Гърция. Но така и нищо не се случва. Само че сега премиерът Ципрас наистина е натясно: юни може да е последният месец на гърците в еврозоната.

Ако правителството в Атина не се раздвижи, юни може да е последният месец на Гърция в еврозоната. Отново се задават падежи на плащания към МВФ - и отново чуваме познататата какофония от гласове: докато едните вещаят фалит, другите говорят за предстоящ пробив в преговорите с кредиторите. В една такава ситуация едва ли някой може да схване какво точно е състоянието на гръцките финанси. Радикалното правителство в Атина май също не е наясно.

Вместо да задвижи преговорите с т.нар. Брюкселска група, като направи разумни и ефективни предложения, гръцкият премиер Ципрас предпочита да търси виновниците в чужбина. Той надушва някаква неолиберална банда от заговорници в ЕС, която обсипвала Гърция с абсурдни искания, за да я накаже за назидание на останалите. Абсурдни обаче са единствено идеологически оцветените тези, които Ципрас развива пред френския вестник "Монд". Там той се оплаква от злите европейци и МВФ, които били виновни за всичко.

Колко струва думата на Гърция?

Нека припомним, че на 20 февруари Гърция обеща до няколко дни да представи списък с реформи - това беше условието за отпускане на нови помощи през април. Списъкът и до днес го няма. Наместо това гръцкото правителство изброи само няколко административни мерки за реформа на данъчната политика плюс една промяна на ДДС. Тези предложения целят да се подобри събираемостта на данъците, което безспорно е нужно, но изобщо не е достатъчно, за да се стабилизира държавният бюджет и да се съживи гръцката икономика.

Злощастният финансов министър Варуфакис пропиля твърде много ценно време в опити да се самоизтъква. Сега обаче времето е на привършване, защото на 30 юни изтича срокът за отпускането на нови финансови помощи за Гърция. Най-късно до средата на юни трябва да се постигне споразумение с кредиторите на страната - в противен случай изплащането на средствата няма да е възможно, най-малкото по чисто технически причини. Нужно е също така одобрението на финансовите министри от еврогрупата, както и на няколко от парламентите в страните-членки. А гръцкият парламент трябва поне да задвижи няколко закона за реформи, което обаче не е много реалистично с оглед на битките за надмощие между различните крила в ляворадикалната "Сириза".

12 без 5 е!

Казано накратко: за Гърция вече е 12 без 5. Но какво прави в тази критична ситуация премиерът Алексис Ципрас? Вместо да се придържа към ясните правила за действие в еврогрупата, той се жалва по телефона - почти ежедневно се обажда на германската канцлерка Меркел и на френския президент Оланд, за да им каже, че иска да постигне "политическо решение" на най-високо равнище. И то независимо, че на европейските срещи на върха постоянно му обясняваха, че в ЕС няма липса на политическа воля за задържането на Гърция в еврозоната. Онова, което липсва, са искрени уверения от страна на Атина, че ще изпълни условията за нови кредити.

Да, вярно е, че за начина, по който ще протече по-нататъшното оздравяване на Гърция, трябва да се водят преговори, включително на най-високо политическо равнище. Само че преди това - и г-н Ципрас трябва да е наясно с този факт, е необходимо да бъде решена острата финансова криза в Гърция, която би могла да изхвърли страната от еврозоната в рамките на броени седмици. Така че: Ципрас може да разговаря колкото си иска с Меркел, Оланд и Юнкер, само че решенията се взимат в еврогрупата, от всички 19 държави-членки - и то с единодушие.
Четири катастрофални месеца

Вината за изострящата се криза в Гърция е до голяма степен на сегашното правителство в Атина, което очевидно не е в състояние да предприеме нещо смислено. След смяната на властта през февруари гръцката икономика отново изпадна в рецесията, от която тъкмо беше успяла да се измъкне. Мъчително постигнатият бюджетен излишък се обърна в дефицит, доверието на инвеститорите е напълно съсипано, резервациите на туристи от чужбина намаляват.

За да може да изплаща пенсии и заплати, правителството събра и последните налични средства, с които разполагаха университетите, болниците и системата за обществено осигуряване. Дори една резервна сметка на МВФ беше използвана не по предназначение. ЕЦБ спасява закъсалите гръцки банки, а в същото време гърците масово теглят парите си, за да ги складират някъде в чужбина или просто под дюшека. И на всички е ясно, че така повече не може да продължава.

В момента Гърция има остра нужда от смели решения на собственото си правителство. И ако сегашният кабинет не е в състояние да свърши тази работа, нека отстъпи мястото на друг, по-способен екип. Досегашната политика на "Сириза" беше пълен провал. И дори Гърция да остане в еврозоната и след този критичен юни, напълно неясно е какво ще последва оттам нататък. Доверието на европейците и на международните инвеститори е трайно нарушено. Кой тогава ще преговаря от юли нататък за спешно необходимия трети пакет с помощи за Гърция? И кой ще иска да го финансира? Крайно време е Ципрас да се захване с конкретни действия, вместо само да говори празни приказки. Ако ли пък не е в състояние - нека разчисти пътя за предсрочни избори.
DW