Големите атлантически сили са на път да приемат очертаване на нови сфери на влияние, наложени от Русия, така както стана и в Крим на конференцията в Ялта преди 70 години. Жертвите този път са държави, които са свикнали с яростта на Голямата мечка, която зад привидния вид на кротка плюшена играчка, си остри ноктите и се готви да вземе във владение нови територии.
Молдовците, грузинците и украинците познават прегръдката на руснаците, които обещават цивилизация, пари и образование, но носят със себе си терор, дисциплинарни батальони и дълготрайно господство.
Русия отново става господарка на играта в нейното естествено пространство за експанзия и разтваря чадъра си над страни, преситени от игрите на Голямата мечка, които опитаха да избягат на Запад: Република Молдова, Грузия и Украйна. Трите се надяваха до неотдавна, че на срещата на върха на Източното партньорство (21-22 май) ще им бъде вдигната бариерата и ще могат да се отърват от историческите вериги, които ги приковават към Русия.
Техният оптимизъм се стопи междувременно и разбраха, че трябва да използват собствените си сили, инстинкти и опит, за да преживеят един нов етап, в който ще бъдат части от пъзел: между проспериращия, но егоистичен Запад и щедрия, но доминиращ Изток.
С времето може да им се стори по-просто да се насочат към Евразийския съюз, където са поканени да влязат без условия, където могат да развиват търговия без да спазват никакви норми и където рублата може да бъде от помощ. В Република Молдова и в Грузия последните социологически проучвания вече показват, че мнозинството от хората предпочитат съюза под ръководството на Москва вместо Европейския съюз.
Войната на изтощение, с която Русия иска да превърне изтока на Украйна в автономен регион, подобен на Приднестровието, за да си осигури защитен коридор около Крим, е доказателство за молдовците и грузинците, че Западът никога няма да ги защити от руснаците. Отново трябва да разчитат на себе си, както е било винаги в миналото: лице в лице с Русия. Зная, че нямат много варианти, винаги ще се надяват, че Западът ще ги компенсира, но дотогава трябва да се оправят както могат, да показват поне малко привързаност към Москва. Защото, ако не го направят доброволно, ще бъдат принудени.
Васалността не беше приета по един и същи начин - ако молдовците са били винаги по-кротки, грузинците са почти винаги готови да се бунтуват. Украинците в западната част на страната имат засилено национално чувство, докато тези в промишлените зони на изтока са проруски настроени. На пръв поглед и арменците се оставиха яхнати от Москва, но с тяхната силна диаспора на Запад биха могли да променят ориентацията в даден момент, при всички положения историята им е пълна с атентати срещу потисниците.
Русия ще дирижира концерта на западняците за подялба на света на сфери на влияние, изхождайки може би от идеята, която е имал американският президент Франклин Делано Рузвелт в един разговор с външния министър на СССР Вячеслав Михайлович Молотов в началото на войната, когато говорели за "Четиримата полицаи", които следва да наложат мир след Втората световна война: Русия, САЩ, Великобритания и Китай.
Междувременно европейците съобщиха с цинизъм на молдовците, грузинците и украинците, че "мечтата за присъединяване", както я нарече председателят на Европейския съвет Доналд Туск, не е съществувала никога, но това, че няма да се изпълни, няма да им навреди, защото само така могат да постигнат "европейските стандарти".
БТА
