Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бил земен, интересен човек. А сред останалите партийни ръководители едва ли имало такъв, който да пасва повече на българската политическа култура. Той вече не бил човекът от първото правителство. Такива изводи за новия стар премиер направи през миналата седмица образователният министър проф. Тодор Танев. Сякаш за да потвърди промяната в поведението на Борисов, реформаторът разказа, че лидерът на ГЕРБ „резонира със собствените му трептения", което пък било гарант, че няма да се върне към старите практики на управление.
Като лакмус за промяната колега журналист изтъкна факта, че министър-председателят вече не звънял в сутрешните блокове на телевизиите, а стенограмите на правителството не изобилствали от фрази с личен пиар. Лидерът на ГЕРБ вече не събуждал и не приспивал аудиторията със своите пламенни слова.
Катарзис?
Дали обаче това наистина означава промяна? И може ли Борисов действително да преживее катарзис?
На пръв поглед нещата изглеждат така: за около 10-те дни от встъпването в длъжност на новия му кабинет, той осезаемо се дръпна встрани от прожекторите. Не използва министрите само за собствен декор пред камерите, не се е скарал нито веднъж на опозицията, нито е раздавал „присъди". С две думи - Борисов го няма като постоянно и задължително присъствие в медиите. Това снишаване определено е адекватно и разумно, защото не е редно министър-председателят да бъде по-често на екрана от водещите на информационните емисии.
В същото време обаче е очевидно, че в поведението на премиера няма качествена промяна. Въпреки многократното изтъкване на неговата диалогичност (най-често от самия него) и на проевропейското му мислене, въпреки опита му да се представи като държавник, готов на компромиси в името на България, иззад новото му лице прозират старите маниери.
„Започвате да ме ядосвате вече! И моето търпение има някакви граници", смъмри Борисов журналист в момента, в който подписваше поредица от коалиционни и партньорски споразумения с АБВ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Веднага след това обаче (очевидно усетил, че излиза от новата си роля) той рязко смени тона и пак изтъкна способността си на компромиси и поетата от него лична отговорност.
По време на първото заседание на Министерския съвет пък лидерът на ГЕРБ не изневери на добре познатия си стил и направи почти публицистичен коментар по темата за изчезналото тефтерче на Златанов, в което впрочем загадъчно бяха попаднали инициалите „ББ".
Обръщайки се към министъра на правосъдието, Борисов заяви: „Може да направиш най-добрата съдебна реформа в света, но като изчезнат веществените доказателства, приключва процесът". „Този процес е приключил, край! И ако е бил, както Костинброд, фалшифициран през цялото време, вече това при експертизата няма да се докаже. Давам само хипотеза", каза премиерът и с думите си отприщи лавина от изказвания на свои съпартийци, според които записките на Филип Златанов били политически комплот, забъркан от опонентите им, за да ги опетнят.
Причините за промяната
Новата политическа ситуация, в която ГЕРБ имат едва 84 народни представители и са поставени в зависимост от цели три различни формации, изисква от Борисов нов тип поведение. От една страна той трябва да смени силовата игра с такава, в която да изглежда като парламентьор. От друга - далновидно трябва да повтаря, че носи лична отговорност за управлението, но в същото време не бива да натрапва кой знае колко лицето си, за да може във всеки един момент да се оправдае я с коалиционен партньор, я с опозицията.
Третият, засега едва загатван щрих, оформящ новото лице на премиера, е неоспоримият факт, че ГЕРБ вече не печели така масово доверието на избирателя. На фона на 50% негласували и повсеместното разочарование от политическата класа, Бойко Борисов трябва да си проправи път и към останалите в опозиция партии, с които вероятно ще му се наложи взаимодействие в евентуално следващо управление. При такава перспектива досегашната игра на противопоставяне, в която той и всички около него неизменно са добрите, а останалите - лоши, не би помогнала, напротив - би му навредила.
Да припомним
Съществена част от образа на новия стар премиер са и назначенията в кабинета, а оттам и всички държавни постове, които по традиция със смяната на властта попадат в ръцете на новите управляващи. В тази връзка нека припомним за едно назначение, което навежда на мисълта, че под благовидната гримаса прозира добре познатият Борисов. Във вторник стана ясно, че бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров ще бъде назначен за шеф на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Известната като ДАИ служба е от години символ на корупция. А фактът, че начело ѝ сега застава приближен до Борисов и Цветанов висш полицай, който е с висящо обвинение за корупция, напълно разобличава новата маска на премиера.
Преди повече от година никой не повярва, че предлаганият за шеф на ДАНС Делян Пеевски е способен на катарзис (по Сергей Станишев). И беше правилно да не вярваме. Едно правителство по-късно възможност за промяна има политик, участвал активно в утвърждаването на модела „Пеевски". Засега катарзисът му изглежда само медиен - и провъзгласяван от медиите на същия този Пеевски. Дали ще има и качествена промяна, предстои да видим.
DW