Парламентарната група на националистическата партия „Атака“ е на път да се разпадне. Така както се разпадна и в предишното Народно събрание. Аргументите на хората, които напускат тази сравнително добре представена партия- тя имаше 21 народни представители в този парламент - са едни същи. Те не понасят авторитарния стил на управление на лидера, чувстват се излъгани – било с пари, било заради неясната политика на ръководството на формацията. Обикновено го разбират след първата година в НС.
Очевидно е, че повредата не е само в народните представители, които са се качили на националистическите криле на „Атака“, за да долетят в парламента. Извън разумния въпрос защо след като познават начина на управление и са приели да бъдат част от тази игра, се отказват от нея, има и друг. И той е защо ръководството на тази партия не поправя грешките си? Не е сериозно да обявяваш за предатели всички, които те напускат, защото до вчера те са ти били доверени приятели и това е очевидно за избирателите, настроени на вълната национализъм.
Каквито и анализи да се правят от поредния разпад, който се разиграва в партия „Атака“ вече седма година, един факт боде очите - че и новите формации не винаги са носители на идеята за нов морал. Даже напротив – рушат го успешно. И това вероятно се случва, защото в редиците на новите партии обикновено влизат хора, познати от други политически проекти, които смятат депутатството за професия. И че за да я упражняваш, няма значение каква идея може да прегърнеш. Което пък успешно руши доверието в политиците.