До месец ще бъдат издадени задължителните указания за съдебната система как да прилага класифицирана информация по дела, когато те са в съдебна фаза. Това каза вчера Цвета Маркова, председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията, при представянето на доклада на комисията за 2011 година.
Факт е, че у нас се злоупотребява с извинението „класифицирана информация“. Огромна част от данните се обявяват за секретни, без да има необходимост от това. Като се възползват от гриф „Секретно“, кметове и общински съветници крият материалното си състояние, обявявайки доходите на семействата си за служебна тайна. Друг пример за ненужно засекретяване са делата в съда, които се гледат при закрити врати само заради наличието на специални разузнавателни средства (СРС).
Действително по закон класифицирана информация представляват държавната и служебната тайна. За да има издадена държавна тайна, трябва да има достъп до информация, който би навредил на националната сигурност. Служебната тайна се пази от държавните органи и местната власт. Тя не е държавна тайна, но достъпът до нея „би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правозащитен интерес“, е записано в закона.
Тук възниква въпросът, къде при засекретените доходи на кметовете има нещо, което би се отразило неблагоприятно върху интересите на държавата или „друг правозащитен интерес“? И какво застрашаващо националната сигурност има в разговор, записан между двама души, например по дело за трафик на наркотици?
Отговорът е ясен. Тайните на страната се пазят не защото има извънредна необходимост, а защото за някого е удобно да е така. Което пък противоречи на принципа за прозрачност, който прави държавата демократична и силна.