Пътнически влак от Бойчиновци за Мездра летя без спирачки цели 50 километра, като само заради адекватната реакция на железничарите инцидентът се е разминал без жертви и щети.
Тази случка като в холивудския екшън „Влакът беглец“ за пореден път ни напомни за тежкото състояние на железниците у нас. За над 40-годишните и криещи безброй рискове влакове в иначе доказано най-сигурния транспорт. За остарялата инфраструктура, заради която в някои участъци треновете пъплят като във времената от пътеписите на Алеко. И за постоянните неволи на железничарите, които преживяха няколко големи съкращения, но за сметка на това преживяват със заплати, които са в пъти по-малки от тези на колегите им в изпадналата в дълбока криза и заплашена от фалит Гърция.
Реформата в БДЖ е належаща. Неслучайно всяка развита икономика в света разчита в много голяма степен на железопътния транспорт. В известен смисъл да имаш добре развита железница е синоним на богата и просперираща държава. За съжаление обаче, когато у нас говорим за реформи в БДЖ, се имат предвид най-вече съкращения или приватизация. Думата модернизация остава някак си на заден план. Прокрадна се дори идеята в машините да остане само един машинист – в името на икономията. Ако на този машинист обаче му прилошее или ако пострада при инцидент на работното си място, кой тогава ще кара влака?
Железницата е прекалено сложна система, за да „решава“ всичките си проблеми със съкращения. Слава Богу, че кадърните железничари, които предотвратиха трагедията с „влака беглец“ от Мездра, не бяха съкратени, а бдяха на постовете си. Нека не забравяме, че железопътният ни транспорт е на това ниво не защото кондукторите ни не са професионалисти, а заради политиката на държавата.
Затова БДЖ се нуждае от истински реформи и от модернизация. Без да се забравя нито за миг, че говорим за предприятие, което попада и в параметрите на националната сигурност.