Синдикатът на служителите в МВР и Националният полицейски синдикат заявиха вчера в своя декларация, че медийното принизяване на същността и резултатите от полицейската дейност по разкриването и разследването на тежки престъпления действа негативно върху отношението на гражданското общество.
Поводът - „повсеместното тиражиране в публичното пространство на различни версии, гледни точки, анализи“ за отвличането и смъртта на Мирослава Николова от Перник“.
Тази декларация е повече от странна. Първо, защото е породена от тревога за имиджа на полицията, което не би трябвало да е първа грижа на синдикатите.
Второ, защото в България има свобода на словото и упоменатите синдикалисти нямат никакво право да роптаят срещу разпространяването на „различни версии, гледни точки и анализи“. Напротив – трябва да благодарят за медийния интерес и различните гледни точки. И не на последно място – защото няма синдикален проблем. Да не говорим, че полицейските синдикати винаги са разчитали на активно медийно отразяване на своите протести - мълчаливо пушене, организирано пиене на минерална вода и т.н.
Пресилено, дори невярно е да се твърди, че „денонощният труд на всички служители в МВР е подложен на неоснователна критика“. И е време да се престане с мантрата „денонощен труд“, защото той е въпрос на професионален избор, направен още от медици, енергетици, транспортни работници, включително и журналисти.
Да не говорим, че от държавните служители само тези в МВР си позволяват да протестират и да отменят постановление на МС. Останалите са длъжни по закон да приемат безропотно всяко рязане на привилегии и заплати, което върви правопропорционално на увеличаване на работата им.