Броят на студентите, които ползват кредити, за да обезпечат своето обучение, се увеличава с всяка изминала година. Тенденцията е трайна и необратима. Доказват го мерките, предприети от държавата, която увеличи двойно средствата за „заем висшист“ от 42 млн. лв. на 84,5 млн лева.
Правилата на системата за кредитиране очевидно удовлетворяват държавата, банките и университетите. Привидно всички, включени в този кръг на финансиране, печелят и трябва да са доволни. Оценката за избрания модел и наложените условия обаче все още не е дадена от младежите, които избират да получат дипломи срещу дълг в аванс. При настоящите условия в страната голямата част от тях нямат друга възможност за избор, освен да приемат направеното им предложение. Независимо колко неприлично им изглежда то със своите 7 на сто лихва и ограничени до санитарния минимум възможности за намиране на добре платена работа в България след дипломирането им. Банките имат непоклатими аргументи за определената от тях лихва по студентските кредити и липса на желание за повече отстъпки. Държавата пък не може да направи нищо повече за своите пораснали деца. При ситуация като тази, когато банките не искат, а държавата не може да предложи по-облекчени условия и приемливи гаранции за реализация на бъдещия си елит - неговият път изглежда предначертан. За да могат да платят дълговете за своето обучение след около пет години, голяма част от най-добрите новосъздадени български специалисти, на които им предстои да изплащат кредитите си за обучение, ще предпочетат да потърсят работа в чужбина. Което пък означава, че трябва да се намерят приемливи решения, които да задържат младите хора у нас. Ако искаме да развиваме икономиката, разбира се.