Българинът трайно се ориентира към практиката бели пари за черни дни. 411 млн. лв. бяха извадени в края на годината от дюшеците и вкарани в банките. Така всеки вложител на практика подкрепи банковата ни система, което е похвално. А местният ресурс е не само преобладаващ, но и основен в ликвидността на финансовите институции.
Хората обаче не се тревожат за банките, като влагат парите си, нито пък страдат за еврото. Може би все пак страхът от разпад на еврозоната връща доверието към лева. Но има и друг голям въпрос, който е свързан с икономиката: какво може да вкара тези пари в потреблението или пък да ги превърне в инвестиционен актив? Засега нищо. Българинът не натрупа т.нар. инвестиционна култура през тези 20 години, но не е единственият виновник за това. Борсата в България се оказа твърде слаб стимул, а и опасността от безогледно ограбване чрез повишаването на капитала на публичните дружества под условие е неприемлива, но узаконена практика. Така вместо в инвестиционен потфейл като ДЦК, пенсионни фондове или участие на борсата, нашенецът си следва своята проста, но здравословна логика – по-добре нещо настрана, което да носи и малък допълнителен доход. А в последните месеци още една практика стана интересна за коментиране – групи от хора да обединяват влоговете си, за да получат по-големи лихви. Специалистите знаят, че на пазара никога не остава празно място, затова все пак нищо лошо – по-добре средствата да са в банките, а не под дюшеците.