Министерството на отбраната организира вчера благотворителен базар за децата на загинали военни и цивилни свои служители. Инициативата е чудесна, но за съжаление е кампанийна. Както и повечето благотворителни кампании, за които се сещаме само по време на големите християнски празници.
Професията на военния е една от най-рисковите в света – дори в мирно време. Затова може би управниците трябва да помислят за сериозни законодателни промени, които да правят живота на семействата, които са загубили близък, наистина по-лек. А не да се сещаме, че децата на загиналите по време на изпълнение на дълга си военни са „като всички други“, само на Коледа.
Въпросът всъщност е много по-дълбок от това, какво обезщетение трябва да получават наследниците на загинали военни или полицаи. Дори е цинично да се говори за пари. Истината, че понятието „социална държава“ най-сетне трябва да излезе от речника на политическите клишета и да се превърне в реална политика. Всяка държава е силна, когато е социална и когато е отговорна към подрастващото си поколение. Примерите за това са много.
Всички благотворителни инициативи са благородни начинания по принцип, но за съжаление само те не са достатъчни. Просто не е честно някой да се сеща за нуждаещите се веднъж в годината. Когато подобни инициативи спрат да ни правят впечатление и се превърнат в реална част от живота ни, тогава и децата, които имат нужда от протегната ръка, наистина ще станат по-малко.