Равнището на иновациите в България в момента е доста под средното за Европейския съюз. Относително предимство на страната ни са човешките ресурси, а слабо място ни е иновационното сътрудничество и предприемачество, както и новаторство с другите страни. Има обаче и силен спад на патентните заявки в областта на обществените предизвикателства. Нарастването на иновационното сътрудничество и предприемачество, както и интелектуалните активи са над средното ниво на ЕС в момента, но все още не сме достигнали развитието на общността в този сегмент.
Необходимо е да има дискусии за развитието на иновациите, за да се определи каква ще бъде националната стратегия за това направление. Научните изследвания също така трябва да се подкрепят с публични средства. Затова на дискусиите трябва да се дефинират целите за развитие на иновациите и да се концентрират силите на учените в тези насоки. Така се постигат нови знания, които ще са специфични за нашата страна.
Възниква обаче и проблемът за формиране на концепция за развитие на знанието в нашата страна и по-конкретно за научното знание. Затова е необходимо най-общо да се определят варианти какво, кога и как да се обновява и тази концепция трябва да е свързана със стратегиите за национално развитие в различните области. В момента различните стратегии се разработват всяка поотделно, без да са обвързани една с друга.
Друг проблем за формиране на концепцията за иновациите е глобализацията при предлагането на нови знания. При това е необходимо да се прецени дали ние ще предлагаме знания на света, или само ще използваме чуждото новаторство.

Липсват критерии, приоритети и дефиниции

Вижданията на БАН за икономическото развитие на България могат да се групират в три посоки. Първата е догонването на страните от ЕС като цел на нашето икономическо развитие чрез прилагането на добри практики, но без да се определя критерий за избора. Втората поставя въпроса за икономическия растеж чрез допълнителни инвестиции в определени отрасли ускорители. Третата пък отбягва дефинирането на стратегически цели при обновяването поради неговата сложност и комплексност.
Липсата на единна, ясно определена държавна политика на развитие за националната икономика и нямането на приоритети по различните сектори е значителна пречка при формулирането и решаването на въпроса с иновационното развитие. Искам да кажа, че ако нямаме цели, по-трудно можем да изберем някаква стратегия.
Усилията за научни изследвания трябва да се концентрират във формирането на сравнително конкурентни предимства на страната ни в световната търговия. Друга насока трябва да бъде преработването на селскостопански продукти и нискотехнологичните производства, като текстил, облекла и други. Тези производства също могат да бъдат подобрени чрез иновациите.
Бизнесът също иска обновяване

При анкета на 371 фирми може да се обобщи, че бизнесът иска да има обновяване инфраструктура, която да подпомага развитието на комуникациите и електронните съобщения. Също така трябва да се подпомагат университетите за обновяване на тяхната база, за да може освен за обучение тя да се използва и за изследователски и производствени цели. Друг приоритет според фирмите трябва да е повишаването на квалификацията.
Днес основният проблем на развитието на всяка икономика е създаването, усвояването и използването на нови знания като създаване, усвояване и използване на решаващ за конкурентоспособността в глобализиращия се свят икономически ресурс.
У нас този проблем се подценява, с което се губят все повече предимства в международната надпревара. България е единствената страна в ЕС, която няма своя национална цел и стратегия за развитие, каквито са изискванията на обновената Лисабонска стратегия.
В икономически план значението на проблема се определя от факта, че днес, когато конкурентоспособността зависи от създаването, усвояването и използването на нови знания, у нас се наблюдава ясна тенденция на намаляване на платежоспособното търсене и предлагане на нови знания.