Проблемът на бюджета е, че той не се използва като инструмент в работата на редица държавни структури. Целта на всяко едно управление е да търси къде има проблеми, кои са причините и да намира решението им. Генерално трябва да се променят сектори като здравеопазване, пенсионна система, отделните министерства, транспортът, енергетиката. Държавата има области, в които има много сериозно място и парите не се харчат по най-добрия начин.
Дългосрочният проблем на бюджета е, че той не предвижда никакви промени в подхода. Това е поредната година без съществена реформа в публичния сектор, който трябва да стане по-ефективен. Би трябвало да се мисли да се подпомогне развитието на страната в по-дългосрочен план. Това е най-големият проблем. Не е важно какво има в бюджета, а какво подпомага и дали има някаква промяна. Да очакваш, че ведомства и институции сами ще се реформират, е нереалистично. Единствено финансовите стимули могат да окажат натиск за реформа върху публичния сектор. Това е въпросът, за който би трябвало да се замислят бизнес асоциациите. За да има бизнес и инвестиции, е нужна по-дългосрочна сигурност и предвидимост. Дали ще вдигнеш заплатите с 10 или 20 лева, не променя бизнес средата. Това, че правителството казва, че е дясно и се оттегля от регулиране, не означава, че е вярно. Ако погледнем мерките на Съвета за административна реформа, ще видим, че статусът на изпълнение е различен от предвиденото. Заявяват се амбициозни цели, но след половин или една година правителството се отказва от тях. Това е по отношение на премахване на някои административни и облекчаване на лицензионни режими, закриване на дирекции и агенции. Правителството дава 4 млрд. лв. субсидии и това съвсем не показва отказ от регулация. Дават се пари за земеделие, БДЖ и топлофикация. На икономиката тежат неефективни производства и правителството продължава да ги субсидира.

Проф. Татяна Хубенова-Делисивкова, икономист от БАН
Инфлацията изяжда ръста на жизненото равнище

Ако сравним нивото на жизненото равнище с инфлацията, ще видим, че тя е изяла на практика това увеличение. Само за последните години от 2007-а насам нашата инфлация е била три пъти, през 2008 г. - четири пъти, през 2009 г. - осем пъти, а през 2010 г. два пъти по-голяма от тази в еврозоната по данни на Евростат. Това ни обрича на по-скъпо и по-ниско потребление. България е сред на-високорисковите инфлационни държави, следвана от Румъния и Естония. Страната се равнява на други две държави - Исландия и Турция, но те са извън ЕС. В тази статистика попадат и други еврочленки с фиксиран валутен курс, като Естония, което означава, че при фиксирания курс акумулираме инфлация, която при ниски доходи и замразени пенсии е фатална за държавата. Така че увеличението на заплатите на 290 лв. не е решение, тъй като средногодишното натрупване на инфлация реално не се отчита. Това е бумеранг, който дава шанс на сенчестата икономика и работи срещу събираемостта на приходите в държавния бюджет. Така се нарушава и общественият договор, който работи в полза на други социални системи. България парадоксално изостава по размер на социални осигуровки като процент в БВП в сравнение с всички останали страни.
Има изтичане на здравни работници заради проблемите със здравната каса и фалирането на здравната реформа. Има оттичане и на научни работници. Вътрешното преструктуриране на бюджетните разходи и преминаването на такива от сигурността към образование, просвета и култура отново не отчита потребностите на науката. Липсва не само БАН, на който се отнемат средства, но и грижа за възпроизводството на нацията. Какъв е този спор за 18 или 24 месеца плащане на майчинството? Помощта за майките всъщност не е за тях, а за децата, т.е. за възпроизводството на нацията. А и новите страни членки вече са приели проектобюджетите си и ясно се вижда, че са предвидили различни социални облекчения за майчинството. Например в Словения са приели детските градини да бъдат безплатни.