Неразрешимата засега криза с дълга на Гърция и проблемите в другите страни от еврозоната вече видимо изнервят лидерите в ЕС. До такава степен, че политици от класата на френския президент Никола Саркози и британския премиер Дейвид Камерън изоставиха добрия тон.
Европейският съвет веднъж бе отложен със седмица и се състоя в неделя, а сега се налага още една извънредна среща в сряда. При това колкото повече продължава агонията, толкова по-ясно става разделението между държавите, където се оперира с евро, и останалите. Последните също са потърпевши от труса. Пък и нали в присъединителните договори на всички членки на ЕС е записано, че все някога ще трябва да приемат еврото? Затова британският премиер Дейвид Камерън е напълно прав да настоява решенията да се взимат във формат 27, а не 17. Камерън има и основателна вътрешна причина да оглави групата на недоволните. В неговата партия няколко десетки депутати поискаха парламентът да разреши във Великобритания да се проведе референдум за излизане на страната от ЕС. Това засега е само по-скоро заплаха, която не се очаква да задейства механизма за народно допитване, но премиерът е длъжен да се съобразява с настроенията, особено сред съпартийците си.
Лондон с основание смята, че единственият път да се преодолее кризата в еврозоната е страните в нея да се интегрират финансово още по-тясно. Което, разбира се, ще увеличи пропастта между тях и останалите и ще принуди британската икономика да се съобразява още повече с тази на еврозоната. Което именно подхранва протеста на евроскептиците в Лондон. Те се безпокоят, че това застрашава националните интереси.
Затова се заговори за нуждата от промяна в Лисабонския договор, който сега слага спирачка на резките национални решения. В този лагер Великобритания вероятно ще търси подкрепата на друга голяма икономика извън еврото – полската. Страни като България, които преди време доста напираха да влязат в еврозоната, вероятно ще заемат изчаквателна позиция.
От другия лагер „архитектите“ на спасителния план за Гърция - Саркози и Меркел, все още демонстрират пълно разбирателство и дори в дните, когато жена му раждаше, Саркози вместо да е при нея, отиде до Франкфурт, за да съгласува с германците какво ще предлагат Париж и Берлин в Брюксел.
Никой в ЕС не иска да плаща за чужди грешки, а понятието обща вина засега е табу. Разногласията около кризата вече доста развалиха имиджа на „голямото европейско семейство“. Дори на обедите и вечерите в Брюксел то вече не се държи благовъзпитано