Преди шест години Томас Фридман издаде „Светът е плосък“, която се продаде в четири милиона екземпляра и се превърна в стандарт за глобалните бестселъри. Книгата продължава да има силно въздействие върху мисленето на хората.
Пост в блога на сп. „Харвард бизнес ривю“ от тази пролет потвърждава това: „Проведох минипроучване, за да разбера кой от избрани три цитата относно глобализацията отразява най-добре читателските възгледи. От общо 642 респонденти над трима от всеки пет избраха оценката на Фридман пред две по-умерени алтернативи.“
„Светът стана плосък и това създаде глобално, опосредствано от интернет поле, позволяващо сътрудничество в изследванията и работата в реално време, без значение на географското положение или разстоянията“, казва Фридман.
Убеждението, че този плосък свят е факт или скоро ще стане такъв, е един от малкото примери за единомислие между теченията за и против глобализацията. Първите се радват на подобна представа за пълна интеграция, докато вторите я считат за сериозна заплаха. И двете групи обаче имат погрешно виждане за света, в който живеем, и степента, до която той е моделиран от глобализацията.

Надценяване на интеграцията

Всъщност данните показват, че повечето хора перманентно надценяват сегашното равнище на международна интеграция и по подобен начин подценяват влиянието, което разстоянията и различията все още имат върху разделението на страните. Имиграцията например е гореща тема на много континенти. При все това едва 3% от хората по света живеят извън родината си и само 2% от студентите във висшите учебни заведения се образоват извън държавата си.
А какво да кажем за превъзнасяния информационен поток в силно взаимообвързания ни свят? Едва 2% от телефонните обаждания са международни, а по-малко от 18% от интернет трафика преминава националните граници. Проучване сред най-популярните новинарски сайтове в 30 държави показва, че повечето потребители черпят огромна част (около 95%) от информацията си от вътрешни източници. Според Pew Research Center едва 20% от новинарското съдържание на различните видове медии в САЩ засяга международни въпроси, като почти половината от него засяга външните отношения на страната.
Износът е най-видимото лице на глобализацията, но и той съставлява по-малък процент от икономиката, отколкото мнозина си мислят (около 20% от световния брутен вътрешен продукт).
Да разгледаме и капитала, който уж не признава граници. Преките чуждестранни инвестиции заемат едва 9% от всички вложения в дълготрайни активи в глобален мащаб. Грубо между 15% и 20% от средствата за рискови начинания се насочват извън родината на инвестиционния фонд, а само 20% от активите на инвеститорите в акции са в чужбина.
Подобни данни предизвикват сходна реакция у хората – много от тях просто заключават, че дори още да не сме стигнали до пълна глобализация, това скоро ще стане. Очертаващият се тренд обаче развенчава и това схващане. Интензивността на имиграцията, както и някои индикатори за нетните капиталови потоци като дял от брутния вътрешен продукт са стигнали върха си преди Първата световна война. Съотношението преки чуждестранни инвестиции към брутен вътрешен продукт стигна рекордни равнища, но едва в последно време. Чак през 90-те години то надвиши равнищата си от периода непосредствено преди 1914 г.
Активността при търговията (измерена като дял на износа от брутния вътрешен продукт) достигна безпрецедентно ниво от около 20%. Двадесет обаче е много по-близо до нула, отколкото до сто, а последните тенденции не са изцяло положителни. Междуконтиненталният дял при интернет трафика намалява по причини, вариращи от скок в P2P трафика (система, при която няма централен сървър), който е преобладаващо на местно равнище, до развитието на нови комутиращи центрове извън САЩ.

Географски ограничения

Независимо от това, как ще разпределите числата, по-голямата част от потока от стоки и услуги е вътрешен, а не международен и ще остане такъв в обозримо бъдеще. Освен това международните потоци са ограничени от географска гледна точка. Не само че международната миграция, телефонните обаждания, търговията и преките инвестиции са нищожни в сравнение със съответствията си във вътрешната търговия, но и повече от 50% от международните потоци в тези категории са съсредоточени в определени континентални региони.
Всъщност, ако удвоите разстоянията между страните, търговията помежду им ще се понижи наполовина. По същия начин иначе идентични страни ще извършват с 42% по-голяма търговия помежду си, ако споделят общ език, с 47% по-голяма, ако са част от един и същ търговски съюз, със 114% повече, ако споделят обща валута, и със 188% повече, ако едната страна е колонизирала другата в даден исторически период.
Осъзнаването на факта, че светът е много по-слабо интегриран, отколкото смятат мнозина, както и че разстоянията и различията все още са от значение, ще даде време да се обмисли по-спокойно въпросът, дали да се продължат усилията за глобализация.
Простият отговор? Да, те трябва да продължат. Подобрихме просперитета и сигурността си, като разширихме кръга си на сътрудничество до степен, която надхвърля и най-смелите представи на далечните ни предци. Реалистичната оценка на глобализацията разкрива, че все още можем да спечелим огромен допълнителен капацитет от още по-голямото разширяване на тези кръгове. Със задълбочаването на интеграцията можем да разширим достъпа си в целия свят, да обогатим икономиките си и в дългосрочен план - да потушим ожесточените конфликти. И тъй като все още не сме постигнали тази цел, имаме доказателство за един отдавна известен ни факт: светът не е плосък.