Броени дни преди изборите напрежението сред участниците във вота и т. нар. електорат нараства, а кампанията е пред своя логичен край. В крайна сметка се наложи изводът, че кандидат-президенти и кандидат-кметове като че ли подцениха политическата култура на българина. Сякаш основните претенденти за държавен глава и за кметските кресла забравиха, че хората у нас участват в демократични избори вече повече от 20 години и не е толкова лесно да се спечели доверието им с изтъркани политически послания и с евтини номера.
12% от българите твърдо биха продали гласа си, а 6% биха го направили, но сумата, която им се предлага за това, не ги удовлетворява, съобщиха от „Прозрачност без граници“. Странно е, но много от кандидатите за власт тази есен като че ли се обръщат към тези 6%, които чакат да видят откъде ще духне вятърът на облагата. Защото нямаше кой знае какви сериозни политически послания, но за сметка на това имаше партийни дрязги, компромати, заяждания на дребно, популизъм, изтъркани рекламни трикове. И в крайна сметка социолозите остават единодушни, че дори при по-висока от очакваната избирателна активност, най-многобройните симпатизанти си остават... в партията не негласуващите. Това, разбира се, не говори никак добре нито за развитието на демокрацията у нас, нито за гражданското ни общество.
За това естествено вина имат и партиите, и политиците. Защото все по-рядко виждаме някой да излезе с ярка политическа програма, която да не е изградена от следните три до болка познати компонента: заяждане с основния опонент, популизъм и копи-пейст от програмата на известен западноевропейски или американски политик. Докато тази тенденция продължава, българинът ще се уморява все повече от политика, а битката дори между големите партии у нас ще си остане на ниско ниво.