Спорът какъв да е инсулинът, който се слага на диабетно болните деца у нас – човешки или аналогов, тече от години. Майките на засегнатите от болестта малчугани поставят въпроса на общественото внимание, но той така и не се решава. Причините за това мълчание от страна на институциите са предимно икономически. Здравната каса твърди, че ще плаща за по-евтиния инсулин, докато не се докаже, че той поражда усложнения, а потърпевшата страна смята този експеримент за неоправдан. Близките на засегнатите от болестта деца твърдят, че от човешкия инсулин се получават усложнения, които в бъдеще изискват доста по-скъпо лечение. Което автоматично означава, че стремежът към икономии в този случай не просто не е оправдан, а даже е вреден. Какъв е смисълът да се пести от нещо, което после ще струва на държавата тройно повече средства, за да бъде лекуван даден пациент от лечението, което се е приложило към него? И какъв е смисълът да се причиняват на децата усложнения, които се проявяват след години във вид на страдания, при положение че са могли да им бъдат спестени?
Ето защо здравното министерство трябва най-сетне да се вслуша в предложението пациентите да имат право на избор какъв тип инсулин да им се слага. И не само да чуе какво му говори засегнатата страна, но и да предприеме стъпки в посока на разрешаване на този абсолютно ненужен конфликт между здравната каса и асоциацията на децата с диабет. Защото няма държавник, който да не иска малките пациенти да бъдат лекувани по подходящ за тях начин.