Националната комисия за борба с трафика на хора все още не може да помогне на шестимата български моряци, арестувани в Гърция в края на юни и обвинени в контрабанда на цигари, защото не е изяснено дали става дума за трудова експлоатация. Ако има данни за трафик на хора, ще се задейства едноименната комисия, а в случай на друго престъпление – социалното министерство, съобщи Антоанета Василева от Националната комисия за борба с трафика на хора.
Така казани нещата, „съветът“ представлява типичен пример за институционално бягство от отговорност. Все пак 50 дни трябваше да стигнат на МВнР, комисията за борба с трафика на хора, социалното министерство и всички други органи и институции, за да си изяснят конкретната ситуация. Случилото се с българските медици в Либия преди години е много лош пример за възможните последствия от забавянето на институциите. И обратното – наскоро спасеният и изведен от джамахирията български медик е добър пример за резултатност и експедитивност.

С цялото ни уважение към добрите практики в бюрокрацията, трябва да кажем на българската държава като цяло, че не пронумероването и прошнуроването спасяват човешки животи и съдби, а осъзнатото разбиране, че винаги и с всички възможни средства трябва да се помага на всеки българин, изпаднал в беда някъде по широкия бял свят.
Има и нещо друго съществено и то се нарича осведоменост. Има стотици случаи на граждани, станали бели роби– независимо дали имат възможност да сигнализират някоя комисия или не.

Което означава, че всеки един българин трябва да знае своите права, както и да познава трудовото законодателство на държавите, в които отива. Както и да има поне един полезен телефон на институция, преди да пресече границата в търсене на по-добри възможности за заплащане.