Споразумение за създаване на Съвет по иновации, който трябва да бъде връзката между бизнеса и българската наука, подписаха вчера БТПП и БАН. Залогът си струва. Става дума за близо 90 млн. евро, предвидени по програма „Конкурентоспособност“, за насърчаване на иновации във фирмите. И като се има предвид обстоятелството, че не всички средни, да не говорим за малки предприятия, имат свои научни колективи, сумата е достатъчно стимулираща бизнесът най-сетне да погледне към българската наука. Към това, което предлага тя като разработки и технологии, и да прецени дали могат да развиват производства и да печелят съответно европроекти.
Идеята за създаването на иновационна борса не е нова. Върти се в публичното пространство вече няколко месеца и за пръв път бе лансирана след икономическия форум „Българският бизнес и българската наука“ в края на миналата година, на който бяха изнесени потресаващи данни за липсата на взаимодействие между работодателите и нашите учени. От проучването на „Алфа рисърч“, поръчано от фирмите „Вайс профил“ и „Био трии“, които имат такива научни екипи и работят с учени от БАН и от ХТМУ, тогава стана ясно, че като цяло българският бизнес не проявява интерес да инвестира в родната наука. Около 80 процента от фирмите в страната не се интересуват какво раждат нашите научни институти и много малко от работодателите са склонни да дават пари за български научни разработки. Организаторите на форума сигнализираха, че дори в БАН научните колективи не знаят върху какво работят колегите им. В такава мъгла не може да се очаква, че българските предприемачи ще са наясно какви научни разработки има в момента, кои може да бъдат вкарани в производството и да донесат печалби. И това се получава, защото няма работещ регистър, от който могат да почерпят такава информация. В началото на януари стана известно, че БСК е правила опити за създаване на такъв сайт за научни разработки преди три години, но оттогава той не е бил обновяван. А науката се развива.
И докато липсата на подобна борса за идеи доскоро не е било проблем за предприемачите, които са си купували такива разработки от чужбина, сега , по време на криза , нещата не стоят точно така.
Да кажем, че е дошло времето българският бизнес и българската наука най-сетне да намерят пресечни точки и да установят добро взаимодействие помежду си. Това ще спести не само пари на работодателите, които искат да развиват бизнеса си с нови технологии, но и ще даде възможност на науката за свежи пари. Въпросът е да се случи, а не само да се говори. Защото излиза, че пътят към европарите у нас е постлан основно с добри идеи и малко действия.
Най-четени статии:
-
Как се излиза от еврозоната — време е да разберем!…
-
Орденът, който тежи повече от всички санкции получи Владимир Путин…
-
Съединените щати безуспешно се опитаха да разубедят Индия да купува…
-
Колумбийски наемници погрешно влезли в бой с 80-та бригада на…
-
Японското правителство ще продължи да се стреми да разреши въпроса…
-
Идеята на Володимир Зеленски за създаване на чуждестранен легион в…
-
Русия и Съединените щати поддържат контакти по различни линии -…
-
Срещата на „коалицията на желаещите“ в Париж имаше за цел…
-
Думите на финландския президент Александър Стуб за победата на Финландия…
-
Генералният директор на руската държавна ядрена корпорация "Росатом" Алексей Лихачов…
от нета
-
Дневен хороскоп ОВЕН (21 март - 20 април)…
-
Според експерти от сайта за хазарт Casino.org, блясъкът на кариерата…
-
Принцеса Ариана от Нидерландия е решила да не прави нищо…
-
Много дами се сблъскват с трудности по пътя към сексуалното…
-
Сватбеното тържество в град Глендейл, Калифорния, се превърна в истински…
-
Актьорът, кинопродуцент и художник Жак Шарие почина на 88-годишна възраст.…
-
Модната икона Джорджо Армани почина на 91-годишна възраст. Италианският…
-
Диана Димитрова се завърна у дома след година и проговори…
-
Всеки иска да защити дома си, но често престъпниците използват…
-
Очакват ни внезапни промени, силни емоции и събития с дългосрочни…