Смятам, че ние, поколението политици на прехода - онези, които бяхме или сме лидери от времето на прехода, трябва да подготвим своето оттегляне от върха - не рязко, не революционно, заяви вчера президентът Първанов. И не спести дори и поименно изброяване: „Аз мисля, че е дълг на всички - на Първанов, на Борисов, на Станишев, на Костов, на Доган - да не изброявам всички лидери -
да подготвим тази плавна смяна без конфликт между поколенията“.
Георги Първанов е прав по принцип и това никой няма да отрече. Защото мандатността в политиката и на висшите държавни постове е един от най-добрите принципи, възприети у нас след 1989 г. Предишното положение, при което качилите се във влака на властта слизаха от постовете си единствено като покойници, приляга повече на монархии и тоталитарни режими.
Освен това българският преход изхаби лицата на неговите строители. През тези вече 22 години със сигурност няма политик, който да не е допускал грешки и компромиси. В този смисъл смяната на поколенията в политиката ще означава и скъсване с обременеността на миналото – нещо, което може да има само оздравителен характер.
Призивът на президента със сигурност трудно ще бъде възприет от тези, които се самоопределиха като политическа класа и виждат себе си на политическата сцена дълголетни и непомръкващи. Но и те няма да имат особено богат избор, защото вот след вот партиите им ще топят рейтинг, защото ще стават жертва на нежеланието им за обновление.