В сряда от трибуната на парламента министърът на външните работи Николай Младенов призова да не се приема предложеният от Синята коалиция законопроект, забраняващ на дипломатическа служба да бъдат лица, свързани с бившите спецслужби или участвали в политически репресии. Апелът на министъра бе разбран от депутатите на ГЕРБ, които „дискретно“ гласуваха „въздържал се“ и така наляха вода в мелницата на левицата, която откровено гласува против.
Този ход на министъра, познат като противник на дипломатите с картончета от спецслужбите, е малко изненадващ, защото показва известно нежелание от страна на мнозинството въпросът да се реши сега и веднага. И за пореден път бе отложен във времето.
Но в интерес на истината този спор показа отново един съществен недостатък на закона за разкриване на агентите на бившите служби. След като Народното събрание е приело да се правят обществено достояние всички имена на сътрудниците на спецслужбите от времето на Живков – и такива, които са служили на интересите на държавата, и обикновените доносници, навредили на близки и колеги, е нормално да се каже какво следва за тези осветени хора оттук нататък. В някои страни се извърши лустрация, а у нас – не. Няма закон, който да застави управляващите да се освободят от бившите служители на ДС, и дали да ги има или не в редиците, е въпрос единствено на политическа воля. Което пък предполага много и противоречиви решения в зависимост от ситуацията. Подобно положение говори за всичко друго, но не и за регламент и последователност.