Елиана Митова

Канал за търговия с бебета беше разбит при специализирана операция на българската и гръцката полиция. Арестуваните роми са търгували близо десет години с пеленачета, продавани на цена между 18 000 и 25 000 евро. При майките, доброволно разделили се с рожбите си, са отивали не повече от 2500 евро. Останалите пари трафикантите са слагали в джоба си.
Преди малко повече от година подобен скандал гръмна и в София - адвокатка бе задържана от полицията, защото уреждала гърци да припознават пред нашите власти ромски пеленачета и да ги изнасят като свои в южната ни съседка. Срещу 40 хиляди евро! Сумата се сторила твърде голяма на самите родители, които се оплакали, че им съдират кожите.
Въпросът е докога тази до болка позната срамна история ще се повтаря в България, страна - членка на Европейския съюз? Докога хора с нечисти намерения ще се обогатяват за сметка на двойно нещастие – от една страна, на изоставените деца, от друга, на семействата, лишени от потомство?
Отговорът е прост – докато системата за осиновяване буксува. А тя наистина буксува, макар че всички правителства от последните десет години насам се опитват да я променят в положителна посока. Радикално бе променено законодателството в тази деликатна област: бяха делегирани огромни права на органите за социална закрила, бяха драстично орязани възможностите на директорите на социалните домове да съдействат в осиновяването. Резултатът е плачевен – сиропиталищата се напълниха с деца, зарязани от биологичните им родители, годишно по 2000 пеленачета биват изоставяни от майките си. Не помагат в решаването на проблема и напъните на властта за утвърждаване на приемната грижа, мярка, прилагана с успех в САЩ и Западна Европа. Българинът е устроен по друг начин – готов е да прибере изоставено дете завинаги и да си го отгледа като свое, сякаш сам го е създал. Не е склонен да го дели с други родители, пък били те и биологичните. Въпрос на възпитание, на манталитет, който си го носим през вековете. И вероятно ще мине време, докато го променим. А междувременно малките нещастници ще растат в социалните домове, тъжни и осакатени завинаги, защото няма по-голяма мъка от тази да живееш без родители.
За всички е ясно, че в близко бъдеще няма да се справим нито с изоставянето на новородени, нито с неконтролируемата раждаемост сред малцинствата. Докато сме бедни, безработни и недостатъчно образовани, в България ще се раждат нежелани деца, захвърляни в кофите за смет, изоставяни в коптори и в социални домове. И винаги ще се намират хора с недостатъчно чисти намерения, които да използват нещастието на тия деца за лично обогатяване. Такава е реалността, с която се сблъскваме всекидневно.
Изходът? Разкрепостяване на осиновяването! Ако процедурите за българските осиновители станат по-леки и гъвкави, много повече бездетни семейства у нас ще се решат да си вземат дете и да го отгледат като свое.
Ако бъде улеснен режимът за чуждестранните осиновители, хиляди български ромчета ще се сдобият с така желаното семейство. Тогава трафикът с пеленачета просто ще изчезне.