Българското членство в Шенген и евентуалното му забавяне заради недоволството на някои западноевропейски страни предизвика разгорещени дебати в страната през последната седмица. Управляващите припряно търсят подкрепа отвсякъде за приемането ни през идната година. Но след като първоначално смятаха, че през март ще получим оценката дали сме готови за членство, сега срокът вече е септември, а дотогава може още да се отложи във времето.
Нежеланието на страни като Германия и Франция да ни поверят сигурността на външната граница на ЕС, без да са получили всички гаранции, че сме способни да я опазим, е напълно разбираемо. Фактът, че три години след пълноправното ни членство способността ни да се справим с корупцията и организираната престъпност все още се оценява по безпрецедентен за ЕС механизъм, означава, че въпреки напредъка, който сме постигнали, Брюксел все още не е готов да ни се довери напълно. А организираната престъпност и корупцията имат пряка връзка с опазването на границите ни. Затова и натам трябва да са насочени усилията на държавата, а не към възможно най-бързото присъединяване в Шенген на всяка цена. И ако бързането да станем пълноправен член на ЕС беше оправдано най-малкото заради възможността да се възползваме от кохезионните фондове, то присъединяването ни към Шенген не е обвързано с икономически стимули, а с повече отговорности, които трябва да оправдаем.