НЗОК изплати 8,5 млн. лева на аптеките, съобщиха вчера от здравната каса. Това стана само два дни след като собственици на аптеки от цялата страна предупредиха, че заради неразплатените средства не могат да си позволят някои скъпо струващи лекарства. Сред пряко засегнатите от неприятната ситуация бяха болните от диабет и множествена склероза.
Това далеч не е първият случай, при който фармацевти или директори на болници се оплакват, че заради забавените парични преводи от здравната каса е застрашена дейността им. Най-лошото, разбира се, не е периодичното напрежение, което се поражда сред лекари и аптекари, а фактът, че всичко това рефлектира върху пациента. За болния от диабет в малкия град например липсата на инсулин е истинска драма. Защото ще трябва да го търси другаде, а това обикновено е свързано с разходи за път, загуба на време и много нерви.
Точно затова въпросът, защо в НЗОК не си правят по-добре разчетите, а все чакат някой да ги подсети, става съвсем логичен. Все пак това е структура, която управлява огромни средства, натоварена е със социални функции и се очаква там да работят професионалисти. В много общински болници например тези дни персоналът получава заплати за август или септември. При това – за свършена и редовно отчетена дейност. Тези закъснения изнервят допълнително медиците, което пак рефлектира върху пациента. Затова е редно някой висш чиновник в НЗОК да си поеме отговорността, защото хората не са длъжни винаги да плащат за чуждите грешки.