Високият праг за преференции при гласуване за депутати в Народното събрание и в Европарламента изправи на нож неправителствените организации, които се събират днес, за да критикуват идеите на ГЕРБ. От неправителствения сектор се мотивират с това, че в Европа прагът е между 5 и 7%, а при нас е цели 20%. На практика това решение обезсмисля преподреждането в листите и затвърждава единствено партийното виждане кой на кое място трябва да е.
Отделно срещу промените се обявиха всички партии с изключение на „Атака“. БСП като цяло не харесват философията на закона и особено ги дразни възможността за експериментално електронно гласуване, което според тях щяло да доведе до фалшификации. От ДПС възразяват срещу принципа на уседналост на избирателите и заплашиха, че ако този текст остане, ще сезират Конституционния съд.
Синята коалиция също е недоволна. Десните не харесват предложението районните кметове да са назначаеми, а не избираеми, както е в момента.
При толкова много против Изборния кодекс (който междувпрочем не видя бял свят и в предишния парламент) се поставя въпросът, дали ГЕРБ не отстъпи от предизборните си намерения да направи системата по-демократична. Високият праг на преференциите очевидно не съдейства това да стане. Защото ако бъде запазен този процент, излиза, че избирателят няма да има думата при подреждането на листите.