Силвия Симеонова Ребалансирането ни дава възможност по-лесно да контролираме авоарите си и да управляваме риска. Това на пръв поглед изглежда напълно логично, но малко хора действително го правят. Ребалансирането се изразява в това да продаваме ценните книжа със силно представяне и да купуваме такива, чиято цена временно е спаднала. Изглежда противоречиво, но прагматично погледнато по този начин ще оберете лаврите от своите шампиони и ще инвестирате изгодно в компании, които за момента не са в най-добра форма, но тепърва ще растат. Не бъркайте ребалансирането с релокацията! Да ребалансирате означава да ревизирате портфолиото си във времето, за да синхронизирате нивата на риска. Да предположим, че инвестирате средно големи суми и първоначално сте ги разпределили по следния начин: 60% в акции, 35% в облигации и 5% като пари по сметка. Впоследствие обаче се оказва, че вложенията в акции ви носят най-големи приходи и решавате да трансформирате портфейла си, като насочите в този дял 80% от авоарите си. Но може да се наложи да продадете някои от акциите си и да купите облигации, за да балансирате процентните съотношения на риска, така че да получавате най-голяма възвръщаемост при новите условия. Релокацията означава да пренасочите авоарите си към съвсем различен тип портфейл. Например ако сте на възраст около 30 години, може да предпочитате по-агресивния, високорисков стил на инвестиране, при който да влагате 95% от средствата си в акции. С наближаването на пенсионна възраст обаче ще ви допада повече умерено консервативният подход и вероятно ще изберете портфейл с акции до 40%. Как да се преборим с природата си? Инвеститорите на развиващите се пазари обикновено са склонни да поемат много по-голям риск, отколкото могат да управляват. Подобна тенденция беше отчетена в края на 90-те, когато инвеститорите се влюбваха в печелившите си акции и забравяха да ребалансират. В крайна сметка се оказа, че разполагат с много по-голям процент ценни книжа, отколкото могат да управляват портфейлите им. Много инвеститори дори се поддадоха на заблудата, че възвръщаемостта ще продължи да се увеличава паралелно с вложенията в акции. Така те безразсъдно продължаваха да инвестират в компании, без да се замислят какъв ще бъде крайният ефект върху дългосрочната стратегия и портфейлите им. През 2000 г. световните фондови борсови навлязоха в криза, а с тях се сринаха и дръзките инвеститори. Тази тенденция засегна в най-малка степен тези, които предвидливо бяха ревизирали стратегиите си. Сега, 7 години по-късно, ситуацията е почти същата. Осъзнаваме, че сме поели прекалено голям риск едва когато се сблъскаме с негативните последици от него - в случая, когато пазарът ни повлече надолу. И дори тогава повечето от нас с неохота продават губещите си позиции с надежда, че скоро за тях ще настъпят по-добри времена. В крайна сметка след като загубите станат невъзвратими, са принудени да продават. Така се оказва, че са продали почти на безценица скъпи акции – именно това противоречи на инвестиционната логика. Какво ще стане, ако не правим промени? Центърът за финансови изследвания на „Шуаб“ създал експериментално портфолио (60% акции, 40% облигации) през 1994 г., за да провери емпирично каква ще бъде съдбата му 15 години по-късно, ако изобщо не се ребалансира. В кроя на 90-те без ребалансиране този тип портфейл е прекалено агресивен и труден за управление. Пазарът на акции беше във възход в периода 1994-1999 г. и така техният дял в портфейла се увеличи до 80%. През 2000 г. портфолиото е станало прекалено тежко спрямо понижените цени на борсата и е изправено пред фалит. Без ребалансиране същото портфолио в периода 2000-2006 г. става прекалено консервативно. За да продължат експеримента, през 2000 г. анализаторите на „Шуаб“ създават нов портфейл със същата схема – 60% акции, 40% облигации. Този път борсите са в спад. До началото на 2002 г. позициите са се разменили и структурата му е следната - 40% облигации, 60% акции. През периода 2002-2007 г. обемът на акциите се увеличава до 70%, а на облигациите спада до 30%.Ако не си създадете план за ребалансиране, ще позволите на пазара да решава съдбата на инвестициите ви. Интересно е да разгледаме какво би се случило с неутрален портфейл, който се състои от 50% надценени и 50% подценени от пазара цени книжа, ако не променим в него нищо през периода 2001-2007 г. През последните 5 години очакванията към някои надценени технологични компании не се оправдават. За сметка на тях подценените от пазара акции отчитат по-голяма възвръщаемост. Така под въздействието на външни фактори съотношението в портфейла в края на 2006 г. става следното – 65% подценени спрямо 35% надценени акции. Оставен на произвола на пазара неутралният портфейл се превръща в такъв с превес на акции на подценени компании. Колко често да преструктурираме Добре е да анализирате състоянието на портфейла си поне веднъж годишно и да се освобождавате от авоарите, които са се отдалечили от първоначалната си цел с повече от 5%, препоръчват експертите. Може обаче да ви се наложи да ревизирате и по-често в зависимост от степента на риск, заложен в портфейла, и от конкретната финансова обстановка в даден момент. Ребалансирането ни помага оптимално да управляваме риска и да се предпазим от емоционалните решения. Редовните планове за ребалансиране ни помагат да дисциплинираме инвестиционното си поведение. Така ще се научим да гледаме на борсата в перспектива. В този случай ще ни се струва съвсем логично да продаваме акции, които са във възход и да купуваме такива, които тепърва ще се повишават. Или с други думи, да купуваме евтино и да продаваме скъпо.