Виолина Маринова е заместник-председател на Асоциация на банките в България, член на Надзорния съвет на пенсионно-осигурителна компания "ДСК Родина", София, (от 2000 г.), и член на Съвета на директорите на "Банксервиз", София (от 1996 г.). Има повече от 30 години опит в банковото дело, изцяло в Банка ДСК. С решение на Надзорния съвет на Банка ДСК от 29 ноември 2004 г. Виолина Маринова е избрана за главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Банка ДСК. През 2001 г. г-жа Маринова получи престижния приз на фондация "Атанас Буров" за "Най-добър банкер на годината", а през 2005 г. е удостоена с престижната награда „Андраш Фай“ за особени заслуги в своята работа в най-успешното дъщерно дружество на Банковата група ОТП. - Г-жо Маринова, банковият пазар у нас е доминиран от банки, част от големи финансови групи от ЕС – те държат над 73% от пазара. Банка ДСК се конкурира именно в този сегмент. Какви нови финансови продукти ще предложите на пазара през 2008-а? - В България банковият пазар вече е развит и конкуренцията съвсем нормално е доста висока. Времето, когато се предлагаха почти едни и същи продукти, а разликата беше само в цените, т.е. ценовата конкуренция отмина. Днес се предлагат разнообразни продукти - не само банкови, но в пакет финансови. Това ще даде възможност на нашите клиенти да получават предложения за закупуване на финансови продукти и услуги от едно място и едновременно с това консултации къде е най-доходно и при какъв риск може да инвестираш свободните си средства. Не на последно място - значителното подобряване на обслужването на клиентите е полето за конкуренция. Какви ще бъдат новите продукти на банката през 2008 г. - мисля, че трябва да запазя в тайна нашите предложения. - Според изявления на банкери от малки български банки вдигането на минималните задължителни резерви през септември ги е „обезкръвило“. Тогава повечето банки предприеха и повишение между 0,2% до 0,5% на лихвите си. Каква е стратегията на Банка ДСК по отношение на лихвената политика? - Вдигането на минималните задължителни резерви естествено повиши цената на ресурса и това доведе до повишаване на лихвите по кредитите. Освен това и лихвените проценти в ЕЦБ също се повишиха от началото на тази година и съвсем нормално е това да се отрази на цената. За да сме конкурентни, банките в България непрекъснато намалявахме цените по кредитите, без да отчитаме тези фактори, и в един момент трябваше да се съобразим с тях. За малките банки тези промени водят до намаляване на ликвидността и завишаване на разходите, които те не могат да поемат. Това ще ги накара да намалят нарастването на кредитирането и да се ограничат в рамките на погашенията на кредитния им портфейл. - Наскоро председателят на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян заяви, че очакванията, че след еврочленството ни лихвите ще паднат, са плод на „непрофесионални преценки“. Колко дълго още според вас ще сме район на рисковите надбавки? - В цената на кредитите се включва надбавка на риска, т.е. в зависимост от нивото на риск и предвид другите компоненти на ценообразуването се определя и лихвеният процент. - Ипотечната криза, която тръгна от американските пазари и се прехвърли и на европейските, провокира и полярни прогнози от типа на: „няма ни най-малка опасност“ до „кризата ще се усети по-късно“. Вашата професионална преценка? - При отпускане на жилищни и ипотечни кредити банките в България винаги извършват сконтиране на оценявания имот, т.е. кредитират до 70% от ликвидационната му стойност. При спадане на цените на недвижимите имоти обезпечението може да се реализира на стойност, не по-ниска от задължението на длъжниците. Освен това все още цените на недвижимите имоти в България са по-ниски от тези в Западна Европа. Българските банки нямат преки експозиции към пазарите в Западна Европа и САЩ, така че не може да има директно влияние на кризата у нас. - Смятате ли, че в България час по-скоро трябва да се създаде кредитен регистър, който да предоставя обобщена информация за всякакъв тип задължения на гражданите – от банкови кредити до непогасените плащания за комунални услуги? Това означава и обща база данни, информационни системи, и разбира се, разходи за финансовите институции, които биха ползвали тази информация... - Да, смятам, че трябва да има единен кредитен регистър за задълженията на кредитоискателите. Регистърът на БНБ и регистрите на банките за скоринг оценка на кредитоискателите не са пълни, трябва да разполагаме с информация за всички задължения на един кредитоискател, например към доставчици на комунални услуги, за да може скоринг системата да е максимално точна при определянето на оценката на риск към всеки клиент. В Западна Европа това са т.нар. кредитни бюра. Мисля, че у нас вече е необходимо създаване на единна информационна база, която всички банки да използват. - Как стои въпросът с бонусите за добри клиенти – да речем, граждани, които са били изрядни платци по няколко кредита към банката, да получават нов заем при облекчени лихвени условия и с други облекчения? - Банка ДСК предлага продукти, насочени към този сегмент, към изрядни платци с редовни трудови възнаграждения, при по-ниски лихвени условия. - Статистиката на БНБ през октомври показа ръст от над 5% при ипотечното кредитиране спрямо септември и с приблизително толкова спад при потребителските кредити. Каква е тенденцията в ръководената от вас банка? - Статистиката на БНБ показва, че българите се научиха да разпределят свободните си средства в различни инструменти, т.е. и в жилищни и нежилищни имоти, с цел възвръщаемост на инвестициите при по-добър доход и при минимален риск. - Идеята на правителството за студентските кредити срещна разбиране от страна на търговските банки. Бихте ли обяснили механизма, по който се очаква да стартира проектът, и как ще се създаде и управлява гаранционният фонд за този тип кредити? - Студентското кредитиране, което ние предлагаме, си е вид потребителски кредит. Проектозакон, който в момента се разработва от Министерството на финансите и Министерство на образованието, е продукт, който ще бъде насочен към студентите в България, и е по модел, въведен в другите западноевропейски държави. Принципът е, че се отпускат кредити за заплащане на дължимите такси не само в държавните, но и в частните висши учебни заведения, като в периода на обучение не се изплаща главницата по кредита. Средствата, необходими за кредитиране, са заложени в държавния бюджет. Въпросите зададе Павлина Живкова