Управителят на БНБ Димитър Радев разкритикува фискалната политика на правителството и предупреди, че ако тя не се промени, има опасност от румънски сценарий. Определено има тренд на влошаване през последните години и този тренд трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджета за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи," каза той в интервю за БНТ. Той смята, че тази година инфлацията у нас ще бъде по-висока от тази в еврозоната. Управителят на БНБ обърна внимание на това, че срещу взимането на дълг трябва да стоят инвестициии икономически растеж, а срещу увеличението на заплатите - реформи.

Трябва да се пречупи тенденцията на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличаване на цените на стоките и услугите, предупреди управителят на БНБ Димитър Радев в отговор на въпрос какъв трябва да бъде подходът при изготвянето на бюджета за 2026 година. Това на практика ще бъде първият бюджет на страната ни в еврозоната.

„Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е политическата криза след 2020 г. и свързаното с нея разклащане на фискалната позиция. Определено има тенденция на влошаване през последните години и тази тенденция трябва да бъде пречупена. В този смисъл бюджетът за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи,“ подчерта Радев в интервю за Надя Обретенова и БНТ.

Управителят на БНБ изключително рядко си позволява публични коментари, а критичната му позиция към финансовата политика на управляващите би трябвало да се възприеме като сигнал за тревога преди планирането на приходите, разходите, данъчните закони и внасянето на самия проектобюджет за 2026 г.

По отношение на инфлацията управителят на БНБ заяви, че „ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки“.

Ако проблемът с разходите ескалира, няма да има полезни ходове

„Няма да има особен драматизъм, поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация. Разбира се, дискусията – както публичната, така и сред хората – за това колко са високи цените в магазините, ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс. Аз мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим процеса на увеличаване на реалните доходи и едновременно с това да възстановим фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета, и го управляваме по най-разумния начин. Тоест – това още може да се направи.

Ако обаче тези проблеми продължат да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове – нещо, което вече наблюдаваме. Вие споменахте Франция, но имаме подобен пример и близо до България – Румъния,“ предупреди Димитър Радев.

Вдигане на данъците, дълг или и двете – все лоши възможности

Според него „има желание у управляващите наистина да се повишат определени данъчни тежести“.

„И далеч, и близо – зависи от коя гледна точка разглеждаме проблема. Този сценарий ще бъде невъзможен в България, ако без забавяне се вземат мерки за пречупване на негативната тенденция по отношение на фискалната позиция от последните години. Нашата приходна система, включително данъчната, е проектирана така, че да осигури безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Ако поддържаме устойчиво разходи, значително надвишаващи тази граница, това неизбежно поражда два въпроса – как ще се финансират? И отговорите не са сложни: чрез дълг, чрез увеличение на данъците или чрез комбинация от тези две възможности. А те не са добри възможности.

Затова фокусът трябва да бъде върху овладяването на фискалната експанзия и пречупването на тенденцията на проциклична фискална политика. В този смисъл, да – аз мисля, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки един бюджет през последните поне пет години,“ каза още управителят на БНБ Димитър Радев.

През последните години поемаме лош дълг

Запитан дали управляващите са надценили възможностите за поемане на дълг, той отговаря:

„Има лош и добър дълг. Добрият дълг е, когато се поема за стратегически инвестиции, които създават условия за увеличаване на икономическия растеж, а той от своя страна не само ще върне дълга, но и ще генерира допълнителни приходи. Лош е дългът, който поемаме през последните години – тоест, дълг за финансиране на потреблението, за увеличаване на заплатите в държавната администрация, без тя да се реформира.“

„Няма съмнение, че заплатите трябва да се увеличават, но трябва да се прави разлика между общата маса на средствата, давани за възнаграждения, която е макроикономически въпрос, и индивидуалните заплати. В момента фокусът е прекалено върху индивидуалните заплати, а не върху това, което можем най-общо да наречем „фонд на работната заплата“. Необходимо е да контролираме по-добре тези фондове. В никакъв случай не трябва да се допуска сценарий, при който индивидуалните заплати ще бъдат замразени или ще тръгнат надолу. Но това означава реформи.

Има редица системи, при които разходите за заплати представляват 70–80, дори над 90% от общите разходи. За каква ефективност можем да говорим, когато почти всички средства отиват за възнаграждения? Какво става с инвестициите, с материалната база? Тези въпроси трябва да се разгледат внимателно. Аз мисля, че идеята и изказванията, че трябва да се замразяват заплати, са погрешна теза – тя дава грешен сигнал. Но мястото за тази дискусия, особено сега в контекста на бюджета, е парламентът, и очаквам да чуем подобни гласове.“