В краткосрочен план засилването на кредитната активност може да окаже благоприятен ефект върху финансовия резултат на банковия сектор, но продължителното запазване на текущите нива на кредитен растеж създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта и за натрупване на циклични рискове. Тази прогноза Българската народна банка прави в най-новото издание „Банките в България“ като предупреди, че при икономически спад има риск от увеличение на необслужваните кредити и обезценки.

Рисков профил на системата

През второто тримесечие на тази година банковият сектор работи в условията на продължаващо възстановяване на икономическата активност. Динамиката на вътрешното търсене е основният фактор за нарастването на доходите и подобрението на финансовото състояние на бизнеса и домакинствата.

Текущото наблюдение на заемите, обезпечени с жилищен имот, показва засилване на кредитирането през годината, което се изразява в ускорено нарастване на общата им сума.

Качество на активите

В рамките на второто тримесечие обемът на необслужваните кредити отбеляза намаление, което е свързано с операции по отписвания и продажби главно в сегмента на кредитите за фирмите. Подобрението в икономическата среда и действието на кредитния мораториум по смисъла на насоките на Европейския банков орган също оказаха благоприятно влияние върху индикаторите за качеството на кредитния портфейл, отчитат в централната банка.

През второто тримесечие кредитният портфейл на банковата система запазва прирастът, отчетен през първата четвърт на годината, като същевременно намалението на размера на необслужваните активи се ускорява.

В резултат на това се регистрира понижение в съотношенията на необслужваните кредити при всички основни сегменти на кредитния портфейл и общият им дял в него се понижи от 8,08% до 7,71% в края на юни. Сред предпоставките, допринесли за понижението на дела на необслужваните заеми през тримесечието, са операциите по отписвания и продажби на кредити и отсрочването на задължения по частния мораториум.

Нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) през второто тримесечие на 2021 г. намаляват със 157 млн. лв. (5,1%) и в края на юни са 2,9 млрд. лв.

Този остатъчен кредитен риск продължи да бъде изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите. Представени в широкия и в стеснения обхват делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси в края на юни беше съответно 2,9% и 3,7% (при съответно 3,1% и 4% в края на март), отчете банковият регулатор.

Общата натрупана обезценка на кредитите и авансите през периода април – юни се повиши с 12 млн. лв. (0,3%) до 3,6 млрд. лв. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка в края на юни е 47,2% (при 46,2% три месеца по-рано).

Експертите на БНБ посочват, че несигурността заради развитието на пандемията от COVID-19 остава значителна независимо от започналото подобрение в икономическата среда. Те очакват, че качеството на кредитния портфейл може да се влоши при потенциално отслабване на икономическата активност, въпреки че към настоящия момент частният кредитен мораториум е изтекъл за съществена част от попадналите в обхвата му заеми.

Засега не се отчита съществена промяна в обема на необслужваните заеми, но по-високият им дял за кредитите с изтекъл мораториум спрямо нивото на съотношението за целия кредитен портфейл, както и регистрираното през миналата година нарастване на кредитите във Фаза 2 по МСФО 9, са признаци за изостряне на кредитния риск в сравнение с периода преди началото на пандемията.

Рискове за доходността

В централната банка изчисляват, че показателите за доходността на банковия сектор в периода от април до юни се повишават на годишна база под влияние на по-малкия размер на обезценките и нарастването на дохода от такси и комисиони.

Същевременно средата на ниски лихвени равнища продължава да оказва натиск върху динамиката на нетния лихвен доход. Стремежът да се компенсира влиянието на ниските лихвени нива върху приходите посредством увеличено предлагане на заеми намира отражение в засилена кредитна активност, която е подкрепена допълнително от нарастването на депозитите и силната капиталова позиция на кредитните институции.

Текущите лихвени нива създават условия и за повишено търсене на кредити, в резултат на което кредитната дейност се разширява с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити. На този фон цените на жилищата продължават да нарастват със сравнително високи темпове, посочват от БНБ.

Въпреки че продължителното задържане на текущите лихвени нива би могло да повлияе върху нагласите на вложителите към по-активно търсене на инвестиционни алтернативи на банковите спестявания, в краткосрочен план е малко вероятно този фактор да окаже съществен ефект върху динамиката на депозитната маса.

Същевременно управлението на ликвидността следва да е съобразено с вероятността за изменения в обема и структурата на депозитите, породени от промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата в условията на повишена несигурност относно развитието на икономическата среда, съветват от централната банка.

Петя Стоянова, редактор Елена Илиева