Нагласите на предприятията и домакинствата се запазват сравнително оптимистични, но върху икономическите условия в България започват да влияят изгледите за забавяне на глобалния икономически растеж и за по-слабо външно търсене.
Този коментар прави Асоциацията на банките в България в най-новия брой на тримесечното си издание „Банките в България“, с данни за четвъртото тримесечие на миналата година.
Банкерите посочват, че състоянието на икономиката продължава да е определящо за дейността на финансовата система. Рискът пред световната търговия, според тях, е заради повишената геополитическа несигурност и противоречията по повод протекционистични политики. В тази среда продължава провежданата политика на монетарни стимули в еврозоната, което се отразява в запазване на ниските лихвени равнища в България.
В АББ отчитат, че към 31 декември 2019 г. съотношението, което определя нивото на финансово посредничество в икономиката – делът на кредитите и вземанията на неправителствения сектор спрямо прогнозния БВП за 2019 г., възлиза на 49,3%.
В края на миналата година 65,7% от активите в банковата система са под формата на кредити и вземания, като възлизат на 75,08 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на 18,14 млрд. лв., формират 15,9% от активите. Делът на портфейлите с ценни книжа е 13% (14,79 млрд. лв.).
За сравнение, в края на третото тримесечие на 2019 г. делът на кредитите и вземанията беше 64,9%, на паричните средства – 16,7%, а на портфейлите с ценни книжа – 12,7%.
Пасиви
Общата сума на пасивите на банковата система възлиза на 99,8 млрд. лв., като нараства с 10% на годишна база. На банките от първа група се падат 61,5% (61,35 млрд. лв.), на втора група – 35% (34,94 млрд. лв.), а останалите 3,5% (3,52 млрд. лв.) – на банките от трета група.
В изданието на АББ се посочва, че ръстът на пасивите се дължи на нарастването на депозитите, които формират 97,4% от общата им сума. От статията „Депозити“ в отчета за финансовото състояние на системата става ясно, че тяхната стойност се повишава с 9,8% на годишна база до 97,21 млрд. лв. Делът на статия „Провизии“, към която спадат неуредени правни въпроси и данъчни съдебни дела, кредитни ангажименти и гаранции, пенсии и други, се равнява на 0,3%, като техният абсолютен размер е 310,2 млн. лв. Делът на статиите „Финансови пасиви, държани за търгуване“ и „Други пасиви“ е съответно 0,1% и 0,8%.
Собствен капитал
Собственият капитал в баланса на банковата система нараства през четвъртото тримесечие на 2019г. (с 66 млн. лв., 0,5%) и в края на декември възлиза на 14,396 млрд. лв. В края на септември 2019г. стойността му бе 14,33 млрд. лв. Влияние за динамиката оказва предимно увеличаването на печалбата. В АББ пресмятат, че към 31 декември собственият капитал на банковата система е с 3,9% по-висока на годишна база. Нивото на собствения капитал на банките от първа група възлиза на 9,6 млрд. лв., а на втора група на 4,7 млрд. лв.
По-ниска печалба
През четвъртото тримесечие на 2019 г. банковият сектор отчита спад на нетната печалба от 11,7% на годишна база до 404,65 млн. лв. След отчитане на еднократни ефекти, за миналата година банките имат печалба в размер на 1,6 млрд. лева, в сравнение с 1,44 млрд. лева през 2018 година.
Влияние върху финансовия резултат на сектора оказват високата кредитна активност, ниските лихвени проценти, по-ниските разходи за обезценки, оптимизирането на разходите за дейността, по-доброто качество на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти, отчетени през 2019 г. и 2018 година.
В тримесечното издание „Банките в България“ се позовават на коментара на БНБ, че нарастването на кредитните обеми частично смекчава ефекта, който понижаването на лихвените проценти по заемите оказва върху обема на приходите от лихви. Независимо от това, лихвеният марж в банковия сектор се свива.
Ефект върху доходността на кредитните институции оказват още приходите от такси и комисиони. Според централната банка, по отношение на платежните услуги, обаче, промените в европейските регулации на този вид дейност ще ограничават нарастването на приходите на банките.
Нетен лихвен доход
Към края на четвъртото тримесечие на 2019 г. размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 4,232 млрд. лв. и за една година се повишава с 0,2%. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към 31 декември 2019 г. приходите от лихви спадат с 0,3% на годишна база до 3,03 млрд. лв. Разходите за лихви възлизат на 286 млн. лв., като те са с 3,8% по-малко на годишна база.
През четвъртото тримесечие на миналата година нетният лихвен доход формира 64,9% от нетния общ оперативен доход на банковата система. За сравнение, в ЕС делът на нетния лихвен доход възлиза на 58,5% от общия оперативен приход – по данни на Европейския банков орган (ЕБО) за третото тримесечие на 2019 г.
Към 31 декември приходите от такси и комисиони растат с по-бавен темп от 5,8% на годишна база (при 7,1% ръст на годишна база в края на септември 2019 г.) и възлизат на 1,32 млрд. лв., докато за същия период разходите за такси и комисиони се увеличават със 17,1% на годишна база – до 216 млн. лв.
На тримесечна база приходите от такси и комисиони спадат с 0,6%, а разходите от такси и комисиони – с 3,6%. Нетният доход от такси и комисиони формира 26,1% от нетния общ оперативен доход на банковата система, което е под средното ниво за ЕС от 28,3% – по данни на ЕБО за третото тримесечие на 2019г.
Оперативни разходи и обезценки
В края на четвъртото тримесечие на 2019г. административните разходи, към които се причисляват разходите за персонал, са с 3,1% по-ниски, спрямо същия период на 2018г., като достигат 1,66 млрд. лева.
Общите оперативни разходи, като сума от административните разходи и амортизацията, се повишават с 2,1% на годишна база до 1,93 млрд. лв. Банковата система прави по-малко обезценки, спрямо същия период на миналата година, на фона на тенденцията за спад на необслужваните кредити.
Размерът на обезценките намалява с 12% на годишна база – до 446,8 млн. лв. Съотношението Разходи/Приходи за банковата система към края на последното тримесечие на 2019 г. нараства до 45,7% от 45,2%, колкото беше в края на третото тримесечие. По данни на ЕБО, към края на третото тримесечие на 2019г. съотношението Разходи/Приходи в ЕС е 63,2%.
Ликвидност
Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на декември 2019 г. са, съответно, 30,9 млрд. лв. и 11,5 млрд. лв., според данните на БНБ.
Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 269,9%, спрямо 264% в края на септември 2019г. За сравнение, по данни на ЕЦБ, в края на третото тримесечие на 2019 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм (SSМ), възлиза на 145,16%.
Капиталова адекватност
Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ливъридж.
В края на третото тримесечие на 2019 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система нараства до 19,84% от 19,36%, колкото бе в края на второто тримесечие. При банките от първа група показателят се повишава до 20,46% от 19,54%, а при втора спада до 18,75% от 19,02%.
На системно ниво съотношението на обща капиталова адекватност се покачва до 21,02% от 20,54%. Към края на септември 2019 г. за банките от първа група нивото е 21,06%, а за втора – 20,95%, спрямо 20,1% и 21,34%, съответно, тримесечие по-рано.
Според БНБ, динамиката на показателите се дължи на регулаторни промени, включително прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9) от 1 януари 2019 г., счетоводни класификации, промени в общия размер на рисковите експозиции и капитала. 17
Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на септември 2019г. са 14,37% за CET 1 и 18,05% за общата капиталова адекватност.
От АББ напомнят, че за банките има по-високи капиталови изисквания. От началото на 2019 г. влезе в сила повишаването на буфера за други системно значими институции (ДСЗИ), който е в интервала 0,25%-0,75%. Активирането на антицикличния капиталов буфер от БНБ, считано от октомври 2019г., на ниво от 0,5%, приложимо към местни кредитни рискови експозиции и обявеното повишение до 1% за периода април – декември 2020 г., също ще окажат въздействие върху капиталовите индикатори.
Рентабилност
Към 31 декември 2019 г. възвръщаемостта на активите (ROA) е 1,47%, в сравнение с 1,58% към 30 септември 2019 г. (при средно ниво за европейските банки от 0,38%, според актуалните данни на ЕЦБ за третото тримесечие).
Стойността на ROA е 1,64% за банките от първа група и 1,15% за банките от втора група към края на декември 2019г.
Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) възлиза на 11,63% към края на четвъртото тримесечие на 2019г., в сравнение със стойността на ROE от 12,33% към края на третото тримесечие на 2019г. (по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2019г. стойността на ROE за европейските банки възлиза на 5,83%).
За банките в България от първа група стойността на ROE е 12,13%, а за втора група – 9,7% към края на четвъртото тримесечие на 2019г.
Кредити и депозити
В своето тримесечно издание „Банките в България“ БНБ посочва, че ниските лихвени равнища и нарастването на доходите стимулират търсенето на кредити, което в съчетание със засилената конкуренция сред банките и повишеното предлагане е причина за по-активна кредитна дейност, особено ясно изразено в сегмента на заемите за домакинства.
При бизнеса (към септември 2019 г.) най-голям годишен темп на нарастване статистиката на БНБ регистрира при кредитите за фирмите в секторите: създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, образование, хотелиерство и ресторантьорство, операции с недвижими имоти и добивна промишленост.
От централната банка коментират, че ръстовете са високи, вследствие на ниската база като обем кредити за секторите.
В края на декември 2019 г. общата сума на кредитите за неправителствения сектор (фирми и домакинства), отчитани като салда, според паричната статистика на БНБ, нараства със 7,4% на годишна база до 58,52 млрд. лв. и в сравнение с 57,5 млрд. лв. в края на септември.
Лоши заеми
Към края на четвъртото тримесечие необслужваните кредити, като дял и като абсолютна стойност, продължават да намаляват. Към 31 декември обемът им (без централни банки и кредитни институции) спада до 3,935 млрд. лв. при 4,695 млрд. лв. тримесечие по-рано.
Делът на необслужваните заеми средно за банковата система се свива до 5,94% от 7,27%, колкото беше в края на септември 2019 г., според изчисления на базата на данни от управление „Банков надзор“ на БНБ.
При фирмите делът се понижава до 6,8%, в сравнение с 8,53% към края на третото тримесечие на 2019 г. За същия период при жилищните кредити нивото спада до 3,98% от 4,85%.
Делът на необслужваните потребителски кредити намалява до 6,31% от 6,75% преди три месеца.
Към края на декември 2019 г. “лошите” фирмени заеми намаляват до 2,488 млрд. лв. от 3,11 млрд. лв. тримесечие по-рано.
В сегмента на жилищните кредити се отбелязва понижение до 496,9 млн. лв. от 583,8 млн. лв. три месеца по-рано, а необслужваните потребителски кредити са в размер на 784,4 млн. лв. при 828,4 млн. лв. в края на третото тримесечие на 2019 г.
Към края на четвъртото тримесечие на 2019 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 59% при 58,6% тримесечие по-рано. За сравнение, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за третото тримесечие на 2019г., е 44,45%.
По данни на БНБ, в края на декември 2019 г. нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) възлиза на 3,2 млрд. лв., или 3,5% от общата нетна стойност на кредитите и авансите (при 3,9% в края на септември 2019г.).
Ръст на спестяванията
Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на декември 2019г. общата сума на депозитите в банковата система достига 85,16 млрд. лв. (71,8% от БВП), като отбелязват годишен ръст от 9,7%, на фона на ниските лихвени проценти по спестяванията. Прирастът е по-бърз, в сравнение с отчетените 7,9% на годишна база към края на септември 2019г.
Кредити и депозити на домакинства
В края на четвъртото тримесечие обемът на потребителските кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, са 12,43 млрд. лв., при 12,27 млрд. лева преди три месеца и 10,33 млрд. лева година по-рано.
В края на миналата година потребителските заеми се увеличават с 1,3% на тримесечна база, а на годишна база нарастват от 20,3% (по данни от управление „Банков надзор“ на БНБ).
Обемът на жилищните кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, се равнява на 12,49 млрд. лв., при 12,03 млрд. лв. в края на третото тримесечие и 10,91 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на миналата година. Ръстът е от 3,8% на тримесечна база и от 14,5% на годишна база.
Статистиката показва, че в края на четвъртото тримесечие на общата сума на депозитите на домакинства и сектор НТООД нараства с 8% на годишна база, при 8,2% ръст в края на септември.
Депозитите на домакинствата са 55,65 млрд. лв., което представлява 46,9% от БВП. Делът на сектор „Домакинства“ в общата сума на депозитите в системата е 65,3%.
Заеми и спестявания на фирмите
Към 31 декември общата сума на депозитите на нефинансовите предприятия се повишава с 14,3% на годишна база, при ръст от 6,4% в края на септември 2019г., като те достигат 26,49 млрд. лв. (22,3% от БВП).
Кредитите за фирмите, отчитани като салда, според паричната статистика на БНБ, се покачват с 5,9% на годишна база до 34,62 млрд. лв.
Заемите за предприятия (без овърдрафтите) бележат повишение от 7,5% на годишна база до 23,14 млрд. лв.
Лихвени проценти
През четвъртото тримесечие на 2019 г., като цяло, средните лихвени проценти по новодоговорените кредити и срочни депозити задържат достигнатите ниски стойности. Спрямо предходното тримесечие се наблюдава минимално повишение на лихвените проценти по депозити за домакинства и на лихвените проценти по потребителски кредити и жилищни кредити в левове.
Лихвени проценти по депозити
В края на четвъртото тримесечие на 2019г. средният лихвен процент по депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия в левове намалява до 0,05% от 0,06%, колкото беше към 30 септември. По спестяванията с договорен матуритет за нефинансови предприятия в евро паричната статистика на БНБ отчита средна стойност от -0,04% в края на декември 2019г. спрямо -0,02% в края на септември 2019г.
Към края на декември 2019 г. при новите депозити с договорен матуритет в левове за домакинства има ръст на тримесечна база до 0,17% от 0,14% към края на септември 2019 г. По новодоговорените депозити в евро има повишение до 0,20% от 0,16% спрямо края на третото тримесечие на 2019г.
Лихвени проценти по кредити
В края на четвъртото тримесечие на 2019 г. средният лихвен процент по жилищните кредити се покачва леко до 3% за отпуснатите кредити в левове, в сравнение с 2,98% три месеца по-рано. Средният лихвен процент по жилищните кредити в евро се понижава до 3,26% от 3,44% в края на предходното тримесечие.
Средният лихвен процент по потребителските кредити в левове към края на декември 2019 г. се повишава до 9,03%, спрямо 8,24% в края на третото тримесечие на 2019 г. Лихвените проценти по потребителските кредити в евро към края на декември 2019г. спадат до 3,65%, в сравнение с 4,51% три месеца по-рано.
Към края на декември 2019 г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,32% от 3,39% за жилищните кредити в левове и до 3,50% за тези в евро от 3,81% тримесечие по-рано.
Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 10,96% и 4,02% за тези в евро, при 10,06% и 4,97%, съответно, в края на предходното тримесечие. Спрямо края на предходното тримесечие средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия в левове намалява до 2,86%, в сравнение с 3,92%, докато по евровите кредити е отчетено покачване до 2,65% от 2,05%. При фирмените кредити в долари средният лихвен процент се повишава до 3,69% от 3,19% три месеца по-рано.
Въпреки, че нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС, характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани заеми, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.
