Няколко месеца преди очакваното становище на Европейската централна банка (ЕЦБ) за евентуалното присъединяване на България към валутно-курсовия механизъм ERM II се заговори за един аспект от този процес, за който досега никой не говореше публично.

На 25 април на сайта на списание „Икономист“ се появи текст, който разкри намеренията на ГЕРБ за промени в Закона за БНБ. Поправките са внесени на 23 януари от председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и се отнасят за курса, при който България би приела еврото. 

В предложението на Стоянова е записано, че считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 г. между ЕЦБ и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз. На практика това е процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС) трябва да мине, за да приеме еврото. 

Припомняме, че през юли 2018 г. България стартира формално пътя си към еврозоната, като с писмо от финансовия министър Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев заяви желанието си да влезе едновременно в т. нар. "чакалня" - механизма ERM II, и в банковия съюз. Еврогрупата в официално заявление потвърди тези цели, а най-различни отговорни лица, включително вицепрезидентът на Еврокомисията Валдис Домбовскис, посочиха като срок за това 2019 г. Година по-късно нещата изглеждат доста по-различно. България изпълнява предписаните й мерки.

Прегледът на активите на шест български банки, извършен от ЕЦБ, показа, че те отговарят на изискванията, като за две от тях - "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) и "Инвестбанк" - бе констатиран недостиг на капитал при по-негативния сценарий в стрес теста. Този негативен сценарий предвижда твърде невероятен развой на събитията, например повишаване на корпоративния данък в България от 10 до 30% в близките три години. За конкретни срокове за влизане в ERM II обаче изобщо не се говори. Неофициално се очаква решение да има през април. 

Важно е са да се припомни и че още през юли 2018 г. някои наблюдатели предупредиха, че в замяна на пълното сътрудничество на българските власти ЕК не е поела нито писмени ангажименти, нито е дала каквито и да било ясни гаранции за София.

Досега, наред с всички ползи и недостатъци от влизането на България в банковия съюз и ERM II, никой не говореше за валутния курс лев-евро, при който ще се осъществи този процес. Повечето хора са с убеждението, че той ще остане непроменен. Литва и Естония, например, бяха приети с желания от тях фиксиран курс.

Литва, впрочем, е последната държава, въвела еврото, а също и най-бедната от трите прибалтийски страни. Естония пък има бегъл опит във валутната независимост. Всъщност до сега само тpи дъpжaви c фиĸcиpaни ĸypcoвe нa нaциoнaлнитe cи вaлyти ca ce пpиcъeдинили ĸъм eвpoтo - Литвa, Лaтвия и Ecтoния. При нито една тези държави нямa пpoмянa нa фиĸcиpaния ĸypc. И трите обаче преживяха по-дълбок икономически спад от останалата част на ЕС, тъй като фиксираният курс към еврото, въведен твърде рано в процеса на подготовка за влизане в еврозоната, доведе до балон при някои активи. Това е заключение на ЕЦБ. Нещо повече, тесният диапазон за движение на курсовете спрямо еврото усили натиска за фискална политика, която да осигури неподатливост на икономиките към дисбаланси, смятат от ЕЦБ.  

В България валутният курс на лева към еврото в отношение 1.95583 лв. за 1 евро е фиксиран в чл. 29 от ЗБНБ. Според това левът е вързан към германската марка в отношение едно към едно, а след като Германия стана част от еврозоната курсът на лева към еврото се получава, като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро.   

Ако се абстрахираме от начина, по който промените бяха предложени – в последния възможен момент, тайно и с надеждата това да остане незабелязано, всъщност има две евентуални хипотези.

Първата хипотеза

Тя се поддържа от БНБ и Министерство на финансите и според нея всичко ще бъде наред и проблеми няма.

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм, допълват от Министерството на финансите. Промените се правят, за да въведем европейските директиви и са едно от условията нашата правна рамка да отговори на изискванията за членството ни еврозоната, обяснява Менда Стоянова пред в."Труд". По думите ѝ няма опасност за борда, а всичко останало е спекулация.

Правителството и БНБ подписаха споразумение за условията, при които ще се водят преговори включването на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната. Първите два ангажимента в това споразумение казват точно това – курсът на лева спрямо еврото да остане какъвто е в момента, посочи председателят на бюджетната комисия. В този смисъл БНБ  и МФ казват истината – процедурата не е прецедент и България не е изключение. Няма проблем с режима на фиксирания курс. В закона ясно е разписан режимът, който поддържа курса такъв, какъвто е и какъвто е определен. Ясно е и какво какво се покрива с валутните резерви, как се управляват те и т. н. Ясно е също така обаче, че без поправките в чл. 29 няма как страната ни да влезе в ERM II, тъй като това би породило правен прецедент спрямо останалите страни от еврозоната.

Въпросът е какво може да се направи в този случай, защото ако не бъде вписан подобен текст, тогава на практика отричаме правото на страните от еврогрупата да изпълняват независимо правомощията си, като определят курса на еврото към националните валути. Много е вероятно, ако поправките не бъдат приети, устремът ни към ERM II да бъде преустановен на правно основание. Ето защо е много важно управляващите да помислят за вариант, при който в отделно решение на парламента да се даде изричен мандат на правителството, в лицето на Владислав Горанов като министър на финансите, според който при всяка смяна на курса България прекратява едностранно преговорите, както и участието си в този механизъм и банковия съюз. Просто няма смисъл да се плаща високата цена за членство в Банковия съюз и да се понасят всички негативи, породени от това, без България да има шанс да стане член на еврозоната.

Има вариант и при който страната ни може да настоява за гаранции, че няма да се прави промяна на фиксирания курс. Впрочем всичко това произтича от първоначалното писмо, с което страната ни декларира интереса си към влизане във валутно-курсовия механизъм. Може би негативите около присъединяването ни към банковия съюз са една от причините от ГЕРБ да отказват да говорят свободно по темата, но рано или късно ще трябва да го направят, както и да вземат решение как точно и при какви условия това да стане, а след това да носят последиците от действията си.

Втората хипотеза

Макар и малко вероятно, има и втори сценарий, ако корекциите в ЗБНБ бъдат приети в предложения в момента вид. Според много експерти подобна промяна излага на недопустим риск валутния курс, а такива прецеденти вече има и тогава се е стигало до девалвация на местната валута и обезценка на влоговете. В Словакия се стигна до ревалвация на кроната.

В България фиксираният курс е издигнат в култ и то съвсем основателно. Именно той дава сигурност и финансова стабилност след събитията от средата и края на 90-те години. Въпреки че поправките на ГЕРБ не предполагат директна промяна на курса (той може да остане на фиксираното си ниво и при сегашния вариант на промени в ч.29), все пак новият текст не изключва промяна на курса в бъдеще.

Какво ще се случи, ако курсът се промени на 2,5 към едно или дори 5 към едно? Макар че това е много малко вероятно да се случи, най-елементарното обяснение е, че тогава левовите спестявания ще намалеят драстично, ще бъде повишен валутният риск за банките, който пък трябва да се покрива с допълнителен капитал. Същите валутни рискове важат и за застрахователите, а също така и за търговците. Един такв вариант води до опасност от загуба на доход на фирми и създава несигурност на пазара.

Разбира се, решението не е да се всява паника и да се призовават хората да от сега обръщат спестяванията в евро, защото е възможен и обратен сценарий.

Подобни теоритични варианти пораждат множество въпроси, най-основният от които е можем ли да вярваме на правителството, че ако случайно курсът, при който България ще стане част от ERM II и банковия съюз, не е изгоден, то ще съумее да защити интересите на страната и ще се откаже от механизма? Може ли финансовият министър Владислав Горанов да устои на изкушението да бъде човекът, вкарал България в „чакалнята“, макар и на всяка цена? Този въпрос е много важен, когато се обсъжда казусът с чл. 29, защото защото всъщност мантрата „България в еврозоната“ остана може би единственият политически ход на ГЕРБ за печелене на доверие и по-многоброен електорат. От партията няма да се двоумят и ще се постараят да разпространятвсички плюсове от присъединяването ни към клуба на богатите.

Вместо заключение просто ще обобщим – няма реални причина да се притесняваме за валутния борд, но без гаранции и сигурност за курса на лева към еврото навярно не ни трябва ERM II. Към момента нищо не предполага да очакваме, че еврогрупата и ЕЦБ биха избрали различен курс от фиксирания, вероятността това да стане е минимална, а процедурата с промяна на чл. 29 е задължителна. По въпроса обаче трябва да се говори, защото казусът далеч не е технически. Гражданите и бизнесът трябва да бъдат информирани за това, че фиксираният в момента със закон курс на лева на практика ще подлежи на договаряне, а членството в ERM II носи със себе си и някои не толкова популярни до момента рискове.

Дали ще има сътресения и промени, зависи от възможностите на управляващите да договорят най-изгодните за страната ни условия. И още нещо – водещите институции по тази тема трябва да преосмислят начина, по който комуникират и поднасят посланията, ако искат да бъдат правилно разбрани.

Ралица Пейчева, редактор Миглена Иванова